1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1426
гр.София, 11.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5533 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. К., чрез процесуалния му представител адв. В. Т., срещу въззивно решение №354/19.07.2013г., постановено по възз.гр.д.№481/2013г. на Окръжен съд Пазарджик. Със съдебния акт, предмет на касационно обжалване, частично е отменено Решение №343/26.04.2013г. постановено по гр.д.№5279/2012г. на РС – Пазарджик и е отхвърлен искът за осъждане на П. на РБ да заплати на жалбоподателя на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2 500 лева до размера на сумата 5 000 лева, заедно със законната лихва, считано от 14.12.2012г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен до предявения размер от 8 000 лева.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд в обжалваната му част, досежно несправедливия размер на определеното за моралните вреди обезщетение от 2 500 лева. Иска се неговото увеличаване, съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, без да се посочва конкретен размер.
В изложението си по допускане на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значими правни въпроси, обусловили решаващите му изводи, а именно: „Предишните осъждания, т.е. обремененото съдебно минало на ищеца, обуславят ли рестрикция на обезщетението”, респ.настъпването на „по-малко притеснения и негативни изживявания” за личността; „липсата на болнична терапия и лекарско обслужване” намалява ли размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди; липсата на събрани гласни доказателства от свидетели – преки очевидци на обидите, нанесени на ищеца, могат ли да обосноват извод, че не е проведено пълно и главно доказване на твърдяните неимуществени вреди. Тези въпроси, касаторът твърди, че са разрешени от въззивната инстанция в противоречие със задължителната практика, обективирана в ППВС №4/1968г. и ТР № 147/ 1954г., както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК, ответната страна П. на РБ е представила писмен отговор, в който поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Въззивният съд е приел, че образуваното против К. К. наказателно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.196 ал.1 т.2 НК /квалифицирана кражба/, при условията на опасен рецидив, е продължило кратък период от време – от м.06.2012г. до 14.12.2012г., когато е влязла в сила оправдателната присъда, и че за 3 месеца и 23 дни ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена впоследствие на „подписка”. Съобразно характера и степента на установените конкретни негативни последици в личната и социалната сфера на личността, след обстоен анализ и преценка на събраните доказателства, на ищеца е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 500 лева, като претенцията за разликата до сумата 8 000 лева е счетена за неоснователна, недоказана и е отхвърлена.
В изложението на касатора, изведените въпроси /уточнени от касационния съд, съгласно т.1 от ТР№1/19.02.2010г. на ОСГТК/ по същество се свеждат до тълкуване на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД и за критериите и обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на съответния размер на обезщетението.
По поставените проблеми има установена задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/68 г., ТР№3/ 22.05.2004г. на ОСГК на ВКС и решения на състави на ВКС по реда на чл. 291 ГПК. Според тази съдебна практика справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди не е абстрактно понятие и включва винаги конкретни факти, относими съм стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. Когато съдът е съобразил тези характеристики, с оглед установените по делото факти и събраните доказателства, които за всеки отделен случай са различни, решението е поставено в съответствие с принципа за справедливост.
С обжалваното решение този принцип е проведен от съда. Съдът е анализирал подробно всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди и е присъдил обезщетение само за тези болки и страдания, които са в причинна връзка с проведеното спрямо ищеца наказателно производство, продължило около 6 месеца и приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
Преценката на въззивния съд, че сумата от 2 500 лева справедливо ще обезщети претърпените от К. К. морални вреди от незаконното обвинение, е с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящото дело, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл. 281 ГПК. Следва обаче да се отбележи, че съдът изрично е посочил, че във връзка с незаконното обвинение, касаторът е изпитал негативни изживявания „обикновено присъщи за всеки човек”, независимо „дали е осъждан, или не”, а конкретният размер на обезщетението е определил съобразно представените доказателства и установените въз основа на тях факти за претърпените от лицето морални вреди.
Предвид изложеното, не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.3 ГПК.
Мотивиран така и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №354/ 19.07.2013г., постановено по възз.гр.д.№ 481/2013г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.