4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр. София, 21.01.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6520 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Г. против решение № 1035/29.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 1741/2012 г. от Апелативен съд – София, 7-ми граждански състав.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е осъдил Б. И. Г. да заплати на М. Н. С. на основание чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД сумата 10 000 евро, като получена без основание, както и на основание чл.74, ал.1 ЗС сумата 23 472,45 лева, представляваща стойността на направените разноски за извършени подобрения в собствения на ответника подпокривен етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица].
Съдът е установил, че между страните по делото е бил сключен предварителен договор за продажба на описания по-горе недвижим имот, като при сключването на предварителния договор на 10.03.2005 г., владението на имота е предадено на купувача по него – М. С.. Последния извършил подобрения в имота, като до сключването на окончателен договор за продажба на същия не се стигнало, тъй като недвижимия имот, предмет на предварителния договор не представлявал самостоятелен обект, годен да бъде предмет на сделка за прехвърлянето на собствеността върху него и за него не били издадени строителни книжа.
Съдът е приел, че на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, предварителния договор е нищожен поради невъзможен предмет, доколкото вещта не отговаря на установените в устройствения закон изисквания за самостоятелен обект, поради което не представлява годен за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект. По тези причини, съдът е приел, че ищецът по иска за присъждане на стойността на подобренията, извършени в имота, може да претендира само по-малката сума между сумата, с която се е увеличила стойността на обекта и сумата на направените разноски, тъй като не се ползува от правата на добросъвестен владелец по чл.74, ал.2, а от тези по чл.74, ал.1 ЗС.. Присъдената сума от въззивния съд представлява именно стойността на направените разноски за извършените подобрения.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на тази претенция, като е твърдял, че същите са извършени през 2005 г., докато иска е предявен след изтичането на срока на погасителната давност. Съдът е приел, че възражението е неоснователно, тъй като давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а с оглед естеството на задължението, произтичащо от вземане за подобрения, както и разясненията, дадени от ВС с ПП№6/1974 г., изискуемостта на вземане за подобрения в чужд имот не съвпада с момента на извършването на подобрението, а вземането става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента, в който владението е било прекъснато. От събраните по делото доказателства, съдът е установил, че владението е прекъснато от собственика през 2010 г., като доколкото иска е предявен през 2011 г., то и възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно.
Съдът е приел за основателна и претенцията на ищеца за връщането на даденото при сключването на предварителния договор капаро, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като дадено при начална липса на основание, предвид нищожността на предварителния договор.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочения правен въпрос е, продължава ли да намира приложение ППВС №6/1074 г. и съдържа ли то задължително тълкуване на правна норма, както и съответствува ли това тълкуване на развитие на обществените в наши дни. По въпроса, задължително ли е тълкуване , дадено с ППВС, е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ТР №1/2009 г. на ОСГТК, съгласно която постановленията на Пленума на ВС представляват задължителна съдебна практика. Наличието на задължителна съдебна практика по така поставения правен въпрос в тази част на въпроса, води до неприложимостта на касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Втората част на въпроса, касаеща съответствието на постановките на ППВС №6/1974 г. на обществените отношения към настоящия момент, е в недостатъчна степен мотивиран в насока, какво налага промяната на тълкуването, дадено с ППВС №6/1974 г., доколкото нормите на ЗС, уреждащи правата на подобрителя в чужд имот не са променени и към настоящия момент, както и не се сочи в каква насока следва да бъде промяната на това задължително тълкуване.
Предвид изложеното, не е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в производството по чл.288 ГПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят на основание чл.78, ал.3 ГПК направените за това производство съдебни разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 0937253/25.09.2013 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1035/29.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 1741/2012 г. от Апелативен съд – София, 7-ми граждански състав.
ОСЪЖДА Б. И. Г., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, чрез адв. Т. З. да заплати на М. Н. С. съдебен адр. Гр.., пл.”” №, ет., ап., чрез адв. Б.К. сумата 800 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.