3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 29.01.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6712 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Г., представлявана от особен представител адв. М. В., против решение № 1050/03.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 1128/2013 г. от 1-ви състав на Апелативен съд – София.
Ответницата не е взела становище.
П. на Р. Б. не е взела становище.
С въззивното решение, съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.5 ЗЛС вр. С чл.336, ал.1 ГПК. Съдът е приел, че иска е основателен, като е потвърдил решението на първоинстанционния Софийски градски съд, с което ответника е поставен под пълно запрещение. За да достигне до този извод, съдът е приел, че са налице двете кумулативно дадени в закона предпоставки за поставяне под пълно запрещение- лицето да страда от психично заболяване, както и това заболяване да не му позволява да се грижи самостоятелно за себе си, да ръководи постъпките и да защитава интересите си. До горните изводи съдът е достигнал, като е отчел, че ответницата, дъщеря на ищцата, страда от дълги години от параноидна шизофрения с личностна промяна, като след поставянето и под ограничено запрещение състоянието към настоящия момент е влошено. От данните по делото, установени с помощта на съдебна-психиатрична експертиза, както и свидетелски показания и личен разпит на лицето,съдът е приел, че ответницата не е психически годна да оценява житейските ситуации и да защитава собствените интереси, да приема лекарства по своя воля, както и да си ги закупува и др.п. Въз основа на горното, съдът е достигнал до извод, че лицето следва да се постави под пълно запрещение.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи процесуалноправен въпрос, свързан с възможността съдът, в производство за поставяне под пълно запрещение, да мотивира основателност на иска само въз основа на съдебно-психиатрична експертиза, както и при липса на пълно заключение, дали е възможно съдът да обоснове на база това заключение своя извод за основателността на искането за поставяне под пълно запрещение.
Съдът е обосновал своето решение не само на база съдебната експертиза, а е обсъдил и събраните по делото доказателства – свидетелски показания, както и е провел личен разпит на лицето в открито съдебно заседание, поради което поставения въпрос, свързан с възможността да се обоснове решението само на съдебно-психиатрична експертиза е неотносим към настоящото производство, доколкото липсват данни съдът да е процедирал по този начин от една страна, както и да приел изрично тази възможност от процесуалноправна гледна точка. Материалноправният въпрос (по приложението на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС – относно предпоставките за поставяне на едно лице под пълно запрещение) не е разрешен от въззивния съд в противоречие с представените от страна на жалбоподателката, решение № 2188 от 30.07.1979 г. по гр.д.№ 1709/1979 г. на ІІ гр.отд. на ВС и решение № 1465/14.12.2007 г. по гр.д.№ 115/2007 г. на V гр.отд. на ВКС, доколкото в тях също е прието, че критериите (предпоставките) за поставяне под пълно запрещение са два, както и че е необходимо кумулативното им наличие, а именно: 1) медицински критерий – слабоумие или душевна болест; и 2) юридически критерий – произтичащата от това (от слабоумието или от душевната болест) неспособност (за разлика от ограниченото запрещение, когато тази способност е само ограничена) на лицето да се грижи за работите си, т. е. неспособност да има осъзнати представи за свойството и значението на постъпките си, и да ги ръководи. Доколкото съдът не е приел нещо различно от описаните по-горе критерии при поставянето на лице под пълно запрещение, то не е и налице касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 /решенията са поставени по реда на ГПК /отм./ от ГПК. Останалите твърдения в изложението на касационните основания представляват оплакване по съществото на спора и съдържат твърдения за факти, различни от тези, установени от въззивния съд, касаещи евентуално необоснованост на съдебното решение. Тези факти и обстоятелства не подлежат на проверка относно тяхното съществуване, в производството по чл.288 ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване по критериите на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1050/03.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 1128/2013 г. от 1-ви състав на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.