ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 138
София, 29.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 7423 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. К. Р. от [населено място], приподписана от адвокат М.Т., срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд /Р./ от 12.VІІ.2013г. по в.гр.д. № 185/2013г.
Ответницата по касационната жалба Д. Р. Т. от [населено място] не е подала отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 12.VІІ.2013г. Р. е отменил решението на Разградския РС от 25.ІІІ.2013г. по гр.д. № 1971/2012г. в частта, с която на касатора е определен режим на лични отношения с детето Б. И. Р. всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя с преспиване, и вместо него е постановил друго, с което е определил режим на лични отношения с бащата всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване. В частта, с която в режима на лични отношения с бащата е включено право на последния да взема детето един месец през лятото по време, несъвпадащо с отпуска на майката, и по един ден по време на коледно-новогодишните и великденските празници, първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да постанови решението относно седмичния режим на лични отношения /само срещу която част е насочена касационната жалба/, въззивният съд е приел, че освен отчетените от първоинстанционния обстоятелства – желанието на бащата да се грижи за детето, добрите условия, който той може да му предложи, че често вземал детето за повече от два-три дни, следва да се отчете становището на майката, желаеща определяне на по-рестриктивен режим, като с оглед на това следва да се вземе предвид ниската възраст на детето /родено на 26.ІХ.2009г./ и необходимостта от изграждане в тази възраст на навици за самостоятелност.
В изложението на И. К.Р. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/1974г. по въпроса кои обстоятелства следва да се преценяват при определяне режима на лични отношения с родителя, на когото не се предоставят родителските права, и в противоречие с решение на ВС ІІ ГО по гр.д. № 1318/1991г., където било застъпено становището, че съдът следва да събере и обсъди доказателства относно това кой от родителите има по-добри родителски и възпитателски качества.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай двата поставени в изложението на касатора правни въпроси не отговарят на тези изисквания. Първият въпрос е бланкетен, тъй като не съдържа конкретизиране на обстоятелствата, които според Р. въззивният съд не е преценил при определяне на седмичния режим на лични отношения. Ето защо така поставен въпросът не е от значение за изхода на делото с оглед и примерното посочване в ППВС № 1/1974г. на обстоятелствата, имащи значение в тази насока. Вторият въпрос е неотносим в случая, тъй като първоинстанционното решение в частта относно определянето на родителя, на когото се предоставя упражняването на родителските права, не е обжалвано пред въззивния съд и той не се е произнасял по него.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд № 91 от 12.VІІ.2013г. по в.гр.д. № 185/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: