О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 07.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадсет и осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2285/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивно решение № 13 от 18.02.2013 г. по в.т.д.№ 200/2012 г. на Бургаския апелативен съд, с което след отмяна на решение № 67 от 02.06.2010 г. по т.д.№ 549/2010 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по предявен от С. В. Ш. иск с правно основание чл.29 ЗТР е обявено несъществуването на вписаното обстоятелство – заличаване на [фирма] /заличено след ликвидация/ като правоприемник на [фирма].
В касационната жалба са въведени доводи за недопустимост и при условията на евентуалност за неправилност на обжалваното решение – касационни основание по чл.281, т.2 и т.3, пр.2 ГПК. Поддържа, че в изпълнение указанията на ВКС за отстраняване на вътрешното противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и заявения с нея петитум, ищецът депозирал нова искова молба, но при постановяване на решението си въззивният съд излязъл извън пределите на уточнения с нея искане, като вместо по искането на ищеца за „обявяване несъществуването на вписаното обстоятелство – ликвидация на [фирма] поради неизпълнение на предпоставките по чл.271 ТЗ като елементи от ФС на самата ликвидация” в диспозитива е постановено несъществуването на вписаното обстоятелство – заличаване на [фирма] /заличено след ликвидация/.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът подържа основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2, ГПК, като освен доводите за недопустимостта на решението като постановено в противоречие с ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, поставя като правен въпрос съставлява ли вписването на заличаване на дружество с ограничена отговорност несъществуващо обстоятелство при отправена в срока за ликвидация покана за имуществена претенция от кредитор, който поддържа, че е решен в противоречие с Решение № 161 от 13.03.206 г. на ВКС по т.д.№ 429/2005 г., І т.о., ТК – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответната страна С. В. Ш. оспорва допустимостта на касационното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по иск на С. Ш. срещу касатора с правно основание чл.365, т.3 ГПК във вр. с чл.29 ЗТР за обявяване за несъществуването на вписаното обстоятелство, че не са били предявени имуществени претенции от кредитори срещу обявеното в ликвидация дружество с искане въз основа на обявеното за несъществуващо вписано обстоятелство да се заличи служебно вписването на заличаването му от Търговския регистър.
Първоинстанционният съд уважил иска по чл.29 ЗТР, като приел за установено по отношение на касатора [фирма], че Агенцията по вписванията е вписала по партидата на дружеството несъществуващо обстоятелство – доклад на ликвидатора с невярно съдържание за липса на задължения, като въз основа на съдебно установеното от него постановил заличаване на вписването за заличаване на търговското дружество.
Потвърдителното решение на Бургаския апелативен съд е отменено с Решение № 45 от 16.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 4/2011 г., І т.о. по съображения, че в случая подлежащото на вписване обстоятелство е заличаването на обявеното в ликвидация дружество – [фирма] и със съществуването/несъществуването на дружеството в правния мир и възможността да насочи облигационните си претенции към него ищецът Ш. е обосновал правния си интерес от провеждането на иска. К. съд констатирал обаче, че в диспозитива на потвърденото от въззивния съд решение е прието за установено, че несъществуващото обстоятелство е посочването в доклада на ликвидатора, че не са били предявени имуществени претенции от кредитори към [фирма], което обстоятелство не е подлежащо на самостоятелно вписване в регистъра и по отношение на него редът по чл.365, т.3 ТЗ е неприложим. Застъпено е становището, че значението на представянето на документите в безспорното охранително производство и тяхното съдържание има стойност дотолкова, доколкото те материализират твърдението на ликвидатора, че е осъществена процедурата по ликвидация, предвидена в ТЗ и няма неудоволетворени задължения на дружествата в ликвидация към трети лица, респ.няма останало имущество или има, но не е разпределено, което би било пречка за заличаването му. Изложено е, че при отсъствие на предпоставките на чл.273, ал.1 ТЗ, производството по ликвидация не би могло да се счита за приключило и в този случай завършващият акт – заличаването би се основавало на незавършен фактически състав. Въз основа на изложеното по поставения правен въпрос е прието, че вписаното на основание чл.273, ал.1 ТЗ заличаване на дружеството в ликвидация може да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, ако в действителност задълженията не са уредени и /или остатъкът от имуществото не е разпределен.
За да отмени въззивното решение съставът на ВКС е приел, че като не е констатирал вътрешното противоречие в петитума на исковата молба в двете му части (искова и охранителна) и е потвърдил първоинстанционния акт, въвеждащ за А. задължение за заличаване на обстоятелство, за чието несъществуване няма диспозитив, апелативният съд е постановил неправилно решение, което налага неговото касиране и връщане на делото за ново разглеждане от стадия по чл.267 ГПК – оставяне на исковата молба без движение за уточняване на петитума съобразно т.7 на ТР № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС.
При новото разглеждане на делото със сега обжалваното решение въззивният съд се произнесъл по новата искова молба на ищеца Ш. с петитум, доуточнен в съдебно заседание да бъде обявено за несъществуващо обстоятелството заличаване на [фирма] в търговския регистър, което се дължи на неизпълнение на предпоставките във връзка с ликвидацията и като приел предявения иск по чл.365, т.3 ГПК за основателен, отменил първоинстанционното решение и обявил несъществуването на вписаното обстоятелство – заличаване на [фирма] /след ликвидация/ като правоприемник на [фирма] и на основание чл.30 ЗТР задължил Агенцията по вписванията да заличи извършеното вписване след влизане на решението му в сила.
Изложеното позволява да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от принципа на диспозитивното начало чрез произнасяне „свръх петитум”, както неоснователно се поддържа от касатора, което налага извода, че въззивното решение е валидно и допустимо и не е налице основание за касирането му като недопустимо.
Вторият от поставеният от касатора въпрос не обосновава извод за допустимост на касационното обжалване. На същия е отговорено с постановеното по реда на чл.290 ГПК отменително решение на ВКС по т.д.№ 4/2011 г., І т.о., с което е прието, че вписаното на основание чл. 273, ал. 1 ТЗ заличаване на дружеството в ликвидация може да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, ако в действителност задълженията не са уредени и/или остатъкът от имуществото не е разпределен.
По така поставения въпрос обжалваният съдебен акт изцяло е съобразен с разрешението по него, дадено с отменителното решение на ВКС. С него е прието за установено, че ликвидаторът на [фирма] не заявил дали приема надлежно предявеното вземане на ищеца Ш. към дружеството, респ. ако задължението е спорно – да процедира съобразно правилото на чл.272, ал.3 ТЗ /погрешно посочен чл.273, ал.3 ТЗ/. Тъй като в случая заличаването на дружеството в ликвидация от А. е извършено въз основа на изготвения от ликвидатора доклад, в който е заявено, че изобщо няма предявени вземания, съдът е приел от правна страна, че след като не са били изпълнени предпоставките на чл.273, ал.1 ТЗ, производството по ликвидация не би могло да се счита за приключило и в този случай завършващият акт – заличаването на дружеството се е основало на незавършен фактически състав, а това е довело до вписване на несъществуващо обстоятелство.
Наличието на задължителна практика по поставения въпрос, с която въззивното решение изцяло е съобразено, изключва приложното поле на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, при това основано с противоречието на обжалвания съдебен акт с Решение № 161 от 13.03.206 г. на ВКС по т.д.№ 429/2005 г., І т.о., ТК, с чието наличие именно е обосновано допускането на касационното обжалване на постановеното по настоящия спор предходно въззивно решение.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 13 от 18.02.2013 г. по в.т.д.№ 200/2012 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: