5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 218
София 08.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1041/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. Н. Ц. чрез пълномощника си адв. Ю.Б. е обжалвал въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 378 от 02.08.2013г. по гр.д.№ 456/2013г.
С втора касационна жалба, приподписана от адв. Я.В., въззивното решение е обжалвано и от С. Р. М. лично и като пълномощник на И. Б. М. и Н. Б. М..
Ответницата М. Т. В. е представила писмен отговор, в който излага довод за недопустимост на двете касационни жалби с оглед данъчната оценка на делбените имоти.
Постъпил е писмен отговор и от особения представител на съделителката Ц. В. Арсова – адв. К. Татарска със становище, че не са налице условията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
К. жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал. 2 ГПК предвид конститутивния характер на делбеното производство, поради което са процесуално допустими.
Врачанският окръжен съд е отменил решението на Районния съд М. №76 от 04.04.2012г., по гр.д. №792/2009г. , с което е отхвърлен иска за делба на земеделските земи, останали в наследство след смъртта на Мито Ц. Х. , бивш жител на [населено място], [община], починал на 24.03.1959г. и делбата е допусната на част от имотите, за които е постановено решение по чл.27 ППЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение обсъди доводите на касаторите във връзка с основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
1. По касационната жалба на Д. Н. Ц. вх. № 7087 от 18.09.2013г. .
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос , който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Поддържа се също така, че само по себе си решението противоречи на трайната съдебна практика като се цитират и прилагат решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК. Правните въпроси не са формулирани, което според ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. Принципът на диспозитивното начало в гражданският процес и обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на селектирането в производството по чл.288 ГПК и съдът няма правомощия да формулира сам правният въпрос, който е от значение за делото или да го извежда от съдържанието на касационната жалба. Ето защо по отношение на касационната жалба на Д. Н. Ц. не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и тя не следва да се допуска за разглеждане по същество.
2. По касационната жалба, подадена от С. Р. М. , И. Б. М. и Н. Б. М. вх.№ 7881 от 17.10.2013г.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени правните въпроси:
1. Допустимо ли е искане за представяне на ново писмено доказателство, направено с допълнителна молба , подадена след въззивната жалба , когато с това доказателство поради собствената си небрежност страната се е снабдила едва след постановяване на решението на първата инстанция ; 2. Представлява ли нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл.266 ГПК решението, издадено по реда на чл.14 ал.7 и чл. 7а ЗСПЗЗ на Общинската служба по земеделие, когато страната е започнала процедурата по издаването му и се е снабдила с него чак след постановяване на решението на първата инстанция; 3. в хипотезата на чл.266 ал.2 ГПК обективна или субективна невъзможност на страната да представи своевременно обстоятелство преценява съдът; 4.при иск за делба на земеделски земи в какво следва да се изразява процесуалната грижа за своевременно снабдяване с акт на земеделска реституция , доказващ съсобствеността; 5.допустимо ли е въззивният съд да приеме писмени доказателства, които са могли да бъдат представени в първата инстанция.
Всички тези въпроси обобщено се отнасят до възможността да се сочат нови доказателства за пръв път пред въззивната инстанция и засягат нейните правомощия във връзка с ограничението на чл.266 ГПК.Те са обуславящи за делото, защото спорът е пререшен от въззивния съд след представяне на решение по чл.14 ал.7а ЗСПЗЗ във втората инстанция , но не е налице поддържаното от касаторите противоречие в съдебната практика, нито несъобразяване със задължителната практика на ВКС по чл.290 и сл. ГПК. Както е прието в цитираното от касаторите решение № 20 /2011г. т.д. №311/2010г. на ВКС, ІІ т.о. възможността да се сочат и представят нови доказателства пред въззивната инстанция е ограничена до изчерпателно изброените чл.266 ал.2 и 3 ГПК хипотези, в които пропускът да се ангажират доказателствата до приключване на първоинстанционното производство не се дължи на неоправдано процесуално бездействие на страните, а на причини извън тяхното поведение. В хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК допустимостта на новите доказателства е призната заради извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения, лишили страната от възможност да представи доказателствата или да поиска тяхното събиране, за да докаже защитната си теза в процеса. Подобно е и тълкуването на разпоредбата на чл.266 ГПК и в решение № 415 по гр.д.№ 1332/2010г. на ВКС, І г.о. – от 01.08.2011 г. по гр.д. № 39/2011г. – във въззивното производство страната може да иска и събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – чл. 266, ал. 3 ГПК. Такива са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.
В разглеждания случай в доклада по чл.146 ГПК съдът не е изпълнил задължението си по т. 4 да даде указания на ищците, че следва докажат завършването на фактическият състав на възстановяване на собствеността на поддържаното основание – ЗСПЗЗ, което изисква постановяване на решение по чл.14 ал.7а ЗСПЗЗ от Общинската служба по земеделие при съобразяване на разрешения от съда спор за материално право по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. В този случай е приложима според цитираната съдебна практика разпоредбата на чл.266 ал.3 ГПК за възможността да се представят до приключване на съдебното дирене нови доказателства ако те не са съществували към момента на подаване на въззивната жалба. В случая дори и да се приеме, че решението на ОСЗ не е издадено поради бездействието на лицата, които са я сезирали, след като не са дадени указания за необходимостта това доказателство да бъде представено по делото с доклада по чл.146 ГПК и след като новото доказателство не е съществувало към момента на подаване на въззивната жалба , не е налице нарушение на цитираната задължителна съдебна практика по приложението на чл.266 ГПК с приемането му и съобразяването му от въззивния съд при решаване на спора. С оглед на изложеното не са налице предпоставките реда на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба на С. Р. М. , И. Б. М. и Н. Б. М. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжния съд [населено място] № 378 от 02.08.2013г. по гр.д.№ 456/2013г. по допускане на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: