О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София 30.04.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1569/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. В., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Н. М., срещу въззивно решение №636 от 12.12.2013 г. по гр. дело №897/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №869 от 17.05.2013 г. по гр. дело №2273/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Л. Д. С. иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата, като наследник на К. В. К., да заплати сумата 33 000 лв., дължима по договор за паричен заем от 21.06.2011 г., сключен между С. А. В. и К. В. К.. Въззивният съд е приел, че ответницата се е отказала от наследството на сина си К. В. К.. Отказът е действителен, тъй като по делото не са доказани твърденията на ищеца, че преди това тя е приела с конклудентни действия същото наследство. Не е доказано извършването на такива фактически и правни действия, които да показват по несъмнен начин мълчаливо приемане на наследството по смисъла на чл.49, ал.2 ЗН. По делото е установено, че ответницата е получавала наемна цена за земеделски имот- нива от 9 дка в м. Д., [населено място]. Същият имот е част от наследството на съпруга и В. К. С., починал на 08.04.2010 г. Ответницата притежава имота в съсобственост с останалите му наследници – син К. К. /заемателят/ и дъщеря- И. П., като тримата са наследили по 1 / 3 идеална част. Получаването на гражданските плодове от отдадения под наем имот не е действие на разпореждане и не може да се приеме за такова по приемане на наследството на междувременно починал съсобственик. В конкретния случай отдаването под наем на земеделската земя е било извършвано от ответницата още през 2010 год. по устен договор, т.е. преди откриване на наследството на К. К., починал на 28.09.2011 г. Няма доказателства, които да обосноват извод, че през 2011-2012 г. е настъпила промяна в субективното отношение на ответницата след смъртта на сина и по отношение на неговия дял от процесната земеделска земя и плодовете от този имот. Ето защо не може да се приеме, че отдаването под наем на земеделския имот от ответницата и получаването на наемната цена от нея представлява акт на приемане на наследството на заемателя К. К., защото не предполага несъмнено намерението на ответницата да приеме наследството му. Напротив тя е поела задължение по сключения впоследствие писмен договор за наем от 26.07.2012 г. за същия имот да получи и разпредели наемната цена за имота в зависимост от квотите на останалите съсобственици, което изключва наличието на воля за приемане на наследството на К. К.. Намерението и да действа като наследница на сина си поради направени откази от наследство от страна на децата му, не може да се предполага, след като поначало тя е съсобственица на имота и има право да се служи с имота, включително и да го отдава под наем. Освен това преди сключване на договора за наем тя вече е подписала пред нотариус декларация за отказ от наследството на сина си. В конкретния случай поради наличието на съсобственост не може да се направи извод, че призованият към наследяване е приел наследството на друг съсобственик, поради факта, че дава под наем целия имот. По принцип негово право е в качеството на съсобственик да си служи с цялата вещ, което не засяга правото на собственост на останалите съсобственици. За да се счете обаче, че приема наследството на друг съсобственик, е нужно той да извърши действия, от които да е ясно, че от свое име упражнява пълния обем от правомощията, включващи се в правото на собственост на починалия съсобственик върху идеалната част от имота. Това не е доказано по делото и ответницата не отговаря за задълженията на сина си.
Ответницата по касационната жалба Л. Д. С., [населено място], Пловдивска област, оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това дали ако един от съсобствениците отдаде под наем сънаследствен недвижим имот като получи и присвои всички получени граждански плодове, то се поражда единствено облигационно задължение за обезщетение на останалите съсобственици; дали това не е действие по разпореждане с наследствено имущество и дали присвояването на плодовете/естествени и граждански/ на имот, който принадлежи към открито наследство, от наследник, който същевремнно е съсобственик на имот, представлява конклудентно действие по смисъла на чл.49, ал.2 ЗН, което несъмнено предполага намерение за приемане на наследството. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочени са ТР №7 от 02.11.2012 г. по тълк. дело №7/2012 г. на ОСГК и решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №636 от 12.12.2013 год. по гр. дело №897/2013 г. на Пловдивския апелативен съд. Повдигнатите от касатора въпроси не обуславят крайното решение, защото въззивният съд не е приел, че има присвояване на плодовете/естествени и граждански/ на имот, който принадлежи към открито наследство, а е направил извод за неосноваелност на иска, защото не е доказано извършването на такива фактически и правни действия, които да показват по несъмнен начин мълчаливо приемане на наследството по смисъла на чл.49, ал.2 ЗН. Според въззивния съд отдаването под наем на земеделската земя е било извършвано от ответницата още през 2010 г. по устен договор, т.е. преди откриване на наследството на К. К., починал на 28.09.2011 г., а впоследствие е поела изрично задължение по сключения писмен договор за наем от 26.07.2012 г. за същия имот да получи и разпредели наемната цена между съсобствениците. Получаването на гражданските плодове от отдадения под наем за една година имот не е действие на разпореждане
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 300 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №636 от 12.12.2013 г. по гр. дело №897/2013 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА С. А. В., [населено място], да заплати на Л. Д. С., [населено място], Пловдивска област, 300 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.