1_ИТ-00-83/07.06.2010
ЗДДС – чл. 69
По повод Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” -……, изразяваме следното становище:
Съгласно описаната фактическа обстановка на 28,05,2010 г. сте закупили недвижим имот за определена цена без ДДС, която към настоящия момент е платена. Във връзка чл.27, ал.1, т.2 от ЗДДС е определена данъчната основа за доставката на имота, различна от уговорената цена. Определеният данък по така формираната данъчна основа не е заплатен, а страните изрично са се договорили същият да се заплати до 01,11,2010 г. без уточнение конкретния начин на плащане. Прилагате нотариален акт, фактура и касови бонове.
Поставените въпроси са кой е правилният начин за извършване на плащането на дължимия ДДС и дали невнасянето на данъка от изпълнителя по доставката може да повлияе на правото на данъчен кредит на получателя по посочената доставка.
В отменения ЗДДС/обн.ДВ.бр.153/23.12.1998 г./ се съдържаше императивно правило по отношение на задължението за плащане на ДДС чрез “ДДС – сметка”. Разпоредбата на чл.55а, ал.2 от ЗДДС/отм./ задължаваше получателя да плати начисления му данък по “ДДС – сметка“ на доставчика по доставки, за които едновременно бяха изпълнени следните условия:
1. получателят е регистрирано по този закон лице;
2. начисленият данък е над 1000 лв.
Тази разпоредба налагаше задължително използване на ДДС, когато данъкът по доставката е над 1000 лв., независимо че беше възможно:
а) за една доставка да са издадени повече от една фактура, по всяка от които начисленият данък е под 1000 лв.;
б) по отношение на една доставка да се предвиждат няколко плащания – на стойност и данък, като всяко плащане по отношение на данъка е под 1000 лв.
Нещо повече, предвид нормата на чл.55а, ал.2 от ЗДДС, ако страните договореха начин на плащане на ДДС, различен от този по „ДДС-сметка”, когато използването й е задължително, то на основание чл.26 от Закона за задълженията и договорите тази уговорка беше нищожна, поради противоречие със закона.
В действащия ЗДДС/обн. ДВ.бр.63/04,08,2006 г./ подобно императивно задължение за превеждане на ДДС по “ДДС – сметка” на доставчика не се съдържа. Не се съдържа и изискване за превеждане на дължимия данък по друга специална сметка или по сметка на съответната ТД на НАП. Плащането по сделката между страните е въпрос на договаряне, при спазване правилата на гражданското законодателство.
Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие при доставка на стока/продажба на недвижим имот/ възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. На датата на възникване на данъчното събитие данъкът по ЗДДС става изискуем и възниква задължение за регистрираното лице – доставчик да го начисли. Продавачът на недвижимия имот е длъжен да начисли данък върху данъчна основа, определена при съобразяване разпоредбите на чл.26 и 27 от ЗДДС. Без значение се явява обстоятелството, че дължимата сума по сделката няма да бъде преведена към датата на възникване на данъчното събитие, т.е. към датата на нотариалния акт. За получателя по доставката правото на приспадане на данъчен кредит възниква и се упражнява при наличие на условията, посочени в глава седма в ЗДДС.
‘