1_ИТ-00-85/16.06.2010
ЗДДС –чл. 116
По повод Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ”-……, изразяваме следното принципно становище:
Съгласно представената фактическа обстановка на 10.06.2010 г. съдружник в дружествотопредава на счетоводителя на търговеца касов апарат, кочан фактури, кочан ПКО, текущи първични документи. Установява се, че през месец май 2010 г. са издадени три броя фактури за продажба на пшеница, които са заплатени в брой и по банков път. За продажбите в брой са издадени и касови бележки. Тези продажби и съставянето на съответните документи е станало без знанието на представляващия дружеството и управителя. Издадените фактури сте включили в дневника за продажби по ЗДДС за съответния период, както и в подадената СД по ЗДДС.
Въпросът, който поставяте е дали правомерно сте осчетоводили фактурите и сте ги включили в дневника и СД по ЗДДС. Прилагате копия на документите.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона. Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 от с.з. в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. – чл.124, ал.2 от ЗДДС. Ако дружеството Ви е продало пшеница, т.е. извършило е доставка на стока, то тази доставка трябва да се документира с издаването на фактура, като последната следва да намери отражение в отчетния регистър и СД по ЗДДС за съответния период, респ. да бъде и отразена в счетоводството на търговеца.
В общия случай ако не е налице сделка с прехвърляне собствеността върху стока и не са получени авансови плащания, тогава задължение за издаване на фактура не възниква. Ако въпреки товае издадена фактура по чл.114 от ЗДДС, тогава съгласно чл.85 от ЗДДС данъкът е изискуем от Вашето дружество, тъй като сте го посочили като задължение за данък, което задължение трябва да намери отражение в регистрите по чл.125 от ЗДДС. В чл.116 от ЗДДС е уреден начинът за коригиране на фактурите и известията към тях, ако са налице основаниятаза това .
Следва да имате предвид, че съгласно чл.36 от ЗЗД едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания, като последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. Законодателят не изисква в гражданското представителство да се спази определена форма на упълномощаването.Единствено за упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно – чл.37 от ЗЗД. Видно от чл.42 от ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.
Предвид това, че не са налице данни за отношенията на дружеството със съдружника и с получателите по фактурите, не може да бъде изразено конкретно становище. Единствено, в хода на административно производство по ДОПК съответния орган по приходи в кръга на правомощията си може да установи конкретните задължения за данъци на ДЗЛ.
‘