О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 458
София 09.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЮОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3420/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[община] е обжалвала въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 297 от 01.11.2013г по гр.д. 632/2013г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Пернишкият окръжен съд е потвърдил решението на Пернишкия районен съд № 491 от 21.05.2013г. по гр.д.№ 8013/2011г., с което е отхвърлен иска на [община] срещу [фирма] за установяване, че общината е собственик на основание § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З. на недвижим имот – трафопост “Фурна”, находящ се в [населено място] , общ. П. и представляващ съвкупност от сграда на един етаж с площ от 9,00 кв.м и енергийно съоръжение, изградена в УПИ І, кв. 78 по регулационния план от 2000г., както и на земя с площ от 9,00 кв.м, представляваща част от същия урегулиран поземлен имот.
В. съд е приел, че трафопостът не е преминал в собственост на [община] на основание § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З. на три групи основания: той не е обслужвал [община] и нейната инфраструктура; бил е част от цялостната енергийна система поради законовата регламентация, уреждаща статута на този вид имоти, действала и приложима от момента на въвеждане в експлоатация на трафопоста до датата на влизане в сила на § 7, ал.1, т. 7 от ПЗР на З. ; според акта за държавна собственост от 1973г. е заприходен в инвентарна книга на Електрификационен район [населено място], по данни от техническия паспорт е включен под напрежение на 01.12.1970г. , а щом като е бил включен в активите на държавното предприятие е налице хипотезата на §7 ал.2 ПЗР З., изключваща трансформирането на държавната собственост в общинска.
Правният въпрос при наличие на положителни и съответно липса на отрицателните предпоставки , визирани в нормите на §7 ал.1 и ал.2 ПЗР З. обектът на спора – енергиен обект – сграда –трафопост преминал ли е в общинска собственост при влизане в сила на З. – 17.09.1991г. с уточнението дали ако такъв обект обслужва обекти на територията на една община , представлява част от общинската инфраструктура по смисъла на §7 ал.1 ПЗР З., се отнася само до първата /положителна/ предпоставка за придобиване на собственост на общината с влизане в сила на З., но съдът е тълкувал разпоредбата свързано с §7 ал.2 ХЗР З. съдържаща и отрицателното условие – обектът да не е включен в активите на държавно предприятие или търговско дружество с държавно участие и е направил решаващ извод за наличие на условието на втората алинея, което изключва възможността за придобиване на собственост от общината , независимо от предпоставките на ал.1, поради което не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Отделно от това не е налице поддържаното противоречие между изводите на съда и посочените две решения № 1337 /2009г. по гр.д.№ 4282/2007г. на ВКС, ІV г.о., и № 921 от 30.12.2009 г. по гр.д.№ 2704 от 2008 г. на ВКС, І г.о. . В първото решение е даден само принципен отговор кои обекти могат да се придобият от общината при отделянето на държавната от общинската собственост, но предметът на спора за собственост е бил котелно помещение и хидрофор, които са обслужвали жилищна сграда и поради е прието, че не са преминали в собственост на общината. Обект на спора за собственост по второто решение е терен, отреден за изграждане на трафопост, а не самото енергийно съоръжение. Не е налице противоречие и с решение № 64 по гр.д.№ 2612/2008г. на ВКС, ІІІ г.о., защото то също е постановено при различна от установената по настоящото дело фактическа обстановка.
Правните въпроси допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./ , за доказателствената сила на счетоводните записвания, длъжна ли е страната , която се позовава на тях да докаже, че са водени редовно и длъжен ли е съдът да й укаже, че доказателствената тежест е нейна засягат допустимите доказателствата, с които може да се установи предоставянето на имущество за стопанисване на държавно предприятие при действието на Н. /отм./. Поддържаното основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице, защото тълкуването в цитираното решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 3373 от 2008 г. на ВКС, І г.о. се отнася до правното значение за собствеността на записването в баланса на търговски дружество извън хипотезата на преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества. Налице е задължителна съдебна практика по чл.290 и сл. ГПК – решение № 263 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 1157/2009 г. на ВКС, I г. о. според което за предоставянето на имуществото в тази хипотеза може да се съди от всички допустими по ГПК доказателства, включително от данните дали имуществото е заприходено по баланса на държавното предприятие и на приватизираното дружество, дали е включено в капитала на последното, дали имуществото е усвоено и се е използвало от държавното предприятие или е изоставено, отстъпено или предоставено на трети лица, както и от всички други данни и източници, от които могат да се направят изводи за горните обстоятелства. В настоящия случай предоставянето на трафопоста при построяването му на поделение Електроснабдяване – П. е установено от акта за държавна собственост , който е официален удостоверителен документ и доказателствената му сила не е оборена в процеса /срв. решение № 52 от 25.04.2013 г. по гр. д. № 814/2012 г., на ВКС II г. о. и др./.
Правният въпрос допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от § 7 от ПЗР на З. , след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие, би имал значение ако се поддържа необходимост от изоставяне на тази съдебна практика като неправилна, но такива доводи не са развити в изложението. Според утвърдената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика – решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о разпоредбата на §7 ал.2 ПЗР З. не е с обратно действие, а има тълкувателен характер и затова поражда действие едновременно с първоначално приетата ал.1 на §7 ПЗР З.. ,
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, а на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят поисканите разноски в размер на 240 лв., предстваляващи платено адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „И. М. и партньори” по представената фактура от 17.04.2014г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 297 от 01.11.2013г по гр.д. 632/2013г.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] сумата 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: