О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
гр. София, 08.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1937 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Професионален спортен футболен клуб [фирма], [населено място] против определение № 1033 от 07.05.2014 г. по ч. гр. д. № 1083/2014 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено определение от 18.02 2014 г. по т. д. № 6899/2013г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав, с което, на основание чл. 15 ГПК, е прекратено производството по делото, образувано по иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от Професионален футболен клуб [фирма], [населено място] срещу Професионален футболен клуб [фирма], [населено място] за присъждане на неустойка по чл.7 и чл.7.1. от договор за трансфер на състезателни права от 31.08.2009 г..
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение, като твърди, че спорът между страните произтича от търговска сделка и поради това неправилно е счетен от предходните инстанции за изключен от компетентността на гражданския съд на основание чл. 19, т. 10 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). Излага подробни съображения в подкрепа на становището, че предвидената в тази норма възможност спортните федерации да осъществяват спортно правосъдие и спортен арбитраж, като приемат правила за дейността на арбитражен орган към тях, който се произнася по възникването, спирането, отнемането и прекратяването на състезателните права и по спорове, определени в правилниците на федерациите, не означава, че федерациите могат да ограничават членовете си да предявяват имуществените си права по съдебен ред. Според частния касатор, основният аргумент за компетентността на съда да се произнесе по конкретния спор, е изрично постигнатото от страните съгласие в т. 23 от процесния договор възникналите спорове във връзка с тълкуването и изпълнението или последиците от неизпълнението на клаузите на същия да бъдат отнесени за решаване пред българските съдилища с приложимост на българското право.
Като значим за делото и обосноваващ допускане на касационния контрол, частният касатор поставя въпроса: Изключена ли е подведомствеността на съдилищата по спорове, които се отнасят до гражданскоправни и търговски отношения, доколкото професионалните клубове са регистрирани като акционерни дружества, в чиито предмет на търговска дейност са включени сделки със състезателни права. По отношение на този въпрос се поддържа, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 151 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 553/2011 г. на ІV г.о. и решение № 131 от 05.06.2012 г. по гр. д. № 100/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., както и че е решаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което твърдение са представени: определение № 682 от 30.08.2011 г. по ч. т. д. № 756/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 110 от 23.04.2012 г. по гр. д. № 1024/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., Определение № 973 от 07.12.2011 г. на ВКС по чтд № 904/10 на Второ т.о.; и други първоинстанционни и въззивни решения, за част, от които, липсват данни да са влезли в сила.
Ответникът по частната касационна жалба – Професионален футболен клуб [фирма], [населено място] не изпраща писмен отговор на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт и са спазени изискванията на чл.274 ал.4 връзка с чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, образувано по иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от Професионален футболен клуб [фирма], [населено място] срещу Професионален футболен клуб [фирма], [населено място] за присъждане на неустойка по чл.7.1. от договор за трансфер на състезателни права от 31.08.2009 г., въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 19, т. 10 ЗФВС и на чл. 75, ал. 1 от Устава на Българския футболен съюз, предвиждащ, че всички спорове в системата на съюза се разглеждат и решават от органите и по реда, определени в Устава на Б., както и на чл. 75, ал. 2 от този устав, установяващ забрана за членовете на Б., футболисти, треньори и др. длъжностни лица и агентите на футболисти да отнасят за разглеждане пред съдилищата на Република България спорове, произтичащи от взаимоотношенията им в системата на съюза.
Не се установява да е налице основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като липсва противоречие по въпроса , така както е разрешен с обжалваното въззивно определение със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК или с тази на съдилищата. Представените от частния касатор съдебни актове касаят спорове, напълно различни от процесния и имащи за предмет присъждане на трудови възнаграждения, за които арбитражът е недопустим по силата на изричната норма на чл. 19, ал. 1 ГПК. Определение № 973 от 07.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д № 904/10 на Второ т.о. касае допустимостта на отрицателен установителен иск относно право основано на договор за трансфер , с оглед правния интерес и няма никаква връзка с настоящия спор.
Настоящият състав намира, че касационният контрол не може да бъде допуснат и на поддържаното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради обстоятелството, че същото не е надлежно обосновано от самия касатор. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационното обжалване и същото е налице само при необходимост от тълкуване на конкретни неясни, непълни или противоречиви правни разпоредби, с оглед извличане и приложение на правните норми в тяхното съдържание или за необходимост от изменение на съдебната практика по тяхното приложение, според съдържанието на това понятие в задължителната практика на ВКС -т.4 ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК.
С оглед правна прецизност следва само да се отбележи, че страните по спора като футболни клубове-членове на Б. са обвързани от неговия устав, включително от чл. 75, ал. 1 от Устава на Българския футболен съюз, предвиждащ, че всички спорове в системата на съюза се разглеждат и решават от органите и по реда, определени в Устава на Б., както и на чл. 75, ал. 2 от този устав, установяващ забрана за членовете на Б., футболисти, треньори и др. длъжностни лица и агентите на футболисти да отнасят за разглеждане пред съдилищата на Република България спорове, произтичащи от взаимоотношенията им в системата на съюза и не могат двустранно да игнорират тази обвързаност произтичаща от членственото им правоотношение в Б.. С аргумент от разпоредбите в чл. 19 ал.1 ГПК, изключени от компетентността на този арбитражен орган са само спорове с предмет права или владение върху недвижими имоти, издръжка или трудови спорове, сред които настоящият спор не попада.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1033 от 07.05.2014 г. по ч. гр. д. № 1083/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: