Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 15.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 4040/2014 г.:
Производство по чл.274,ал.3, т.1 вр. чл.130 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Я. П., изтърпяващ наказание в затвора в Б., срещу определение № 209 /04.04.2014 г. по ч. гр.д. № 164 /2014 г. на Варненския апелативен съд, г.о.,, с което е потвърдено определение № 128 /11.02.2014 г. по гр.д. № 46 /2014 г. на Разградски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо поради разрешаването на спора със сила на пресъдено нещо и забрана за пререшаване на спора съгласно чл.299,ал.2 ГПК.
Апелативният съд е приел, че се претендира сумата 30 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бездействието на служители на ответника чрез отказ за осъществяване на пълно, обстойно, безпристрастно и обективно разследване на всички факти и обстоятелства по н.о.х.д. № 439 /2006 г. на Разградски окръжен съд, по което ищецът е осъден неоснователно с влязла в сила присъда на доживотен затвор. Присъдата е основана на клеветнически твърдения на други двама подсъдими. Прокуратурата бездейства и след влизане в сила на нови доказателства за неоснователното осъждане след влизане в сила на присъдата. С влязло в сила решение по гр.д. № 73 //2012 г. на Р. е отхвърлен с влязло в сила решение иск на Р. Я. П. срещу Прокуратурата на Р. България за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, претърпени в периода от 02.09.2009 г. до 07.12.2012 г., основан на същите фактически твърдения. Съдът е приел, че предявеният по настоящото дело иск е идентичен с иска по който е формирана сила на пресъдено нещо с решението по гр.д. № 73 //2012 г. на Р., като е без значение, че се претендира различна по размер сума като обезщетение и че се сочи нов период за търпене на вредите. Разрешеният със сила на пресъдено нещо спор е непререшаем и на основание чл.299,ал.2 ГПК повторно заведеното дело подлежи на прекратяване.
Настоящият състав установи следното :
Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос : дали обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират върху иск за различен период, като твърди, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решение № 994 /21.05.2012 г. по гр.д. № 1202 /2012 г. на ОС Варна, с което при разглеждане на искове по чл.200 и чл.226 КТ е прието, че не е налице идентичност на предмета на две дела, т.к. претенцията за неимуществени вреди е за друг период, поради което исковата претенция е допустима, в противоречие с решение № 59 /08.05.1986 г. по гр.д. № 27 /1986 г. на ОСГК на ВС, с което е прието, че ако бъде постановено едно осъдително решение (по иск по чл.108 ЗС), то не може да преклудира със сила на пресъдено нещо един бъдещ установителен иск (за установяване на съществена непълнота или грешка в кадастралния план), както и на т.10 от ТР № 1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС (по въпроса за пределите на касационната проверка извън заведените жалбата основания), т.к. е недопустимо.
И. въпрос е общ, той е обуславящ, доколкото може да бъде уточнен по реда на т.1 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС, до въпроса за обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.45 или чл.49 ЗЗД, поради това, че по делото е установено, че ответникът (по иска по чл.45 ЗЗД) или тези на които той е извършил някаква работа (по иска по чл.49 ЗЗД) не са извършили противоправните действия, на които е основан искът (действията не са извършени или не са противоправни).
Разрешението на въззивният съд е в съответствие с установената практика, според която обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо се разпростират върху тези обстоятелства, които са разгледани като основания за противоправност, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД..
Същото се отнася и до другите наведени и разгледани елементи от фактическия състав на иска – вреда и причинна връзка между противоправните действия и вредата.
Силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения, с които са отхвърлени искове по чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД поради липсата на някой от изброените елементи е процесуална пречка за бъдещите искове, основани на същите фактически твърдения, независимо от това дали е посочен следващ (различен) период, през който са търпени вреди от същите действия или от размера на търсеното парично обезщетение (цената на исковете).
Няма съмнение за недопустимост на обжалваното определение, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване съгласно приетото с т.1 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС (т.10 от ТР № 1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, на която се позовава частният жалбоподател, е приета по отношение на касационното производство, уредено в ГПК от 1952 г. (отм.).)
Няма противоречие и с посочените решения, с които не са разгледани различни, а не подобни правни спорове и по които не е разглеждана формираната сила на пресъдено нещо по отхвърлени искове по чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД.
В решение № 994 /21.05.2012 г. по гр.д. № 1202 /2012 г. на ОС Варна, е прието, че уважаването на искове за трудова злополука за един период от време, не е пречка за предявяването на иск за трудова злополука за следващ период от време. В този случай са установени със сила на пресъдено нещо елементите от фактическия състав на увреждането и е допустимо разглеждането на иск за обезщетяване на вреди за следващ период от време. Тази хипотеза е различна от (противоположна на) установената в обжалваното определение.
В решение № 59 /08.05.1986 г. по гр.д. № 27 /1986 г. на ОСГК на ВС е прието, че ако бъде постановено едно осъдително решение (по чл.108 ЗС), то не може да преклудира със сила на пресъдено нещо един бъдещ установителен иск (за установяване на съществена непълнота или грешка в кадастралния план). И в този случай исковете са различни от разглежданите в обжалваното определение.
Няма съмнение за недопустимост на обжалваното определение, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване съгласно приетото с т.1 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното не са налице предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
В това производство няма искане и основание за присъждане на разноски.
Воден от изложеното настоящият състав на съда
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 209 /04.04.2014 г. по ч. гр.д. № 164 /2014 г. на Варненския апелативен съд, г.о.,.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.