О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 577
гр. София, 16.10.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 07 октомври , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №460/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение №1861от 10.10.2013 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. №1481/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1341 постановено на 26.02.2013 г.по т.д. № 4021 /2011 г. на СГС, VІ-1 с-в, с което еотхвърлен устоновителен иск по чл.422 ГПК на банката –касатор против К. З. В. като авалист за дължимостта на сумата от 150 000 лева –частичнопредявена претенция от общо 2 500 000 лева , основан на запис на заповед от 28.03.2007 г. и 4950 лева-разноски в заповедното производство по издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.9 ГПК .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице основанията за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 , т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност, както и за липса на основанията за допускане до касация. Претендира присъжданене на съдебни разноски в производството пред ВКС в размер на 2 500 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд като е препратил частично към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, е приел, че процесният запис на заповед е издаден от страна на [фирма] и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, включително подпис на поръчител по менителничния ефект, който принадлежи на ответника К. З. В.. Задължението на последния като авалист произтича единствено от менителничния ефект в самата ценна книга и няма връзка с каузалните отношения между издателя на записа на заповед и поемателя-ищец. Ето защо, доколкото падежът на менителничното задължение в самия документ е уговорен на определен срок след предявяването на записа на заповед /до 14.10.2017 г./, който не е настъпил, то процесното вземане е с ненастъпил падеж, т.е. още не е изискуемо. По изложените съображения искът срещу авалиста-ответник е счетен за неоснователен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които се свеждат до тълкуването на уговорката в ценната книга относно конкретния начин на определяне на падежа и до това, дали така определеният падеж е с неопределен или с повече от един уговорен падеж.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и неговата значимост за изхода на спора и формулировката на въпросите от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че същите не отговарят на тях. Това е така, доколкото тълкуването на уговорките в ценната книга относно конкретния падеж се отнасят до обосноваността на изводите на съда по всеки един правен спор в зависимост от конкретното съдържание на съответните уговорки. Ето защо и при положение,че въпросът не се отнася до тълкуване на самата правна разпоредба в чл.20 ЗЗД , с оглед нейното приложение, то въпросът е фактически, а не правен. Вторият въпрос е правен такъв, тъй като касае приложението на разпоредбите за определените от закона/ чл. 486 ТЗ/ начини на уговаряне на падеж на менителничните задължения в ценните книги, с оглед тяхната нищожност. Същият, обаче по никакъв начин не се съотнася към произнасянето на съда по конкретния спор. Това е така, тъй като последният в обжалваното решение изобщо не се е обосновал с нищожност на уговорката за падеж на определен срок за плащане след предявяването на менителничния ефект за плащане, а се е мотивирал с ненастъпването към датата на произнасянето на този срок, който изтича напред във времето-14.10.2017 г.. Приложената съдебна практика не се нуждае от коментар, тъй като касае изключително този втори въпрос, който по гореизложените съображения е без значение за изхода по конкретния спор.
С оглед изложеното, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване
В полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъдят съдебни разноски в производството пред ВКС в размер на 2 500 лева- възнаграждение по приложеното пълномощно, тъй като в последното и в договора за правна помощ липсва посочен номер на делото, същото е с откъсната титулна част,съдържаща номера на самото пълномощно по кочана на САК и няма, как да се направи категоричен извод, че същото се отнася към настоящото дело на ВКС.
Водим от горните съображения настоящият състав на ВКС, ТК,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1861от 10.10.2013 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. №1481/2013 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.