3
определение по ч.гр.д.№ 5772 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София,16.10. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 5772 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Б. Т. А. срещу определение № 2405 от 18.08.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 2214 от 2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 5528 от 12.05.2014 г. по гр.д.№ 1752 от 2014 г. на Пловдивския районен съд за връщане на подадената от Б. Т. А. искова молба и за прекратяване на образуваното по тази искова молба гр.д.№ 1752 от 2014 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. Следва ли да се зачете действието на акт на съда, с който се удължава срока за отстраняване на нередовности на исковата молба, когато този акт е постановен след изтичане на първоначално дадения от съда срок и 2. Законосъобразно ли е да се постанови прекратяване на делото, когато делото е оставено без движение и този акт на съда не е отменен.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд на 25.08.2014 г., а частната жалба е подадена на 01.09.2014 г./.
Жалбата е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това и съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК определението на въззивния съд подлежи на обжалване пред ВКС, само ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд поради следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, за да се допусне касационно обжалване, касаторът следва да посочи правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК- въпроси, които са обусловили правните изводи на съда в обжалвания съдебен акт и са от значение за изхода на конкретното дело. А в настоящия случай посочените от касатора правни въпроси не са такива по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК:
1. Първият поставен въпрос /следва ли да се зачете действието на акт на съда, с който се удължава срока за отстраняване на нередовности на исковата молба, когато този акт е постановен след изтичане на първоначално дадения от съда срок/ е без значение за изхода по конкретното дело, тъй като прекратяването на делото не е последица от незачитането на действието на разпореждането на съда от 29.04.2014 г. Напротив, първоинстанционният съд фактически е зачел действието на разпореждането от 29.04.2014 г., с което неправилно след изтичане на първоначално дадения срок е удължен срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, а е прекратил делото, тъй като след направеното в удължения срок /на 10.05.2014 г./ уточнение на иска отново не са били отстранени всички констатирани от съда нередовности на исковата молба.
2. Вторият поставен въпрос /законосъобразно ли е да се постанови прекратяване на делото, когато делото е оставено без движение и този акт на съда не е отменен/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като е неотносим към настоящото дело, по което в деня на прекратяване на делото няма постановено от съда разпореждане за оставяне на делото без движение. Действително, на 12.05.2014 г. /деня на постановяване на разпореждането за прекратяване на делото/ първоинстанционният съд е поставил резолюция върху подадената от ищеца на 10.05.2014 г. молба-уточнение на иска. Тази резолюция обаче не представлява разпореждане за оставяне на делото без движение, тъй като с нея съдът само констатира, че с молбата от 10.05.2014 г. нередовностите на исковата молба не са отстранени, но не дава нов срок на ищеца за отстраняването им.
Поради гореизложеното и тъй като жалбоподателят не е посочил други правни въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК, а ВКС няма право служебно да поставя други такива въпроси, касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2405 от 18.08.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 2214 от 2014 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.