5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1170
гр. София, 20.10.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4767 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Е. К. против решение № 1074/18.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 16191/2013 г. от Софийски градски съд, ІІ”г” въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел за неоснователни предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
В. съд е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, като със заповед от 19. 04. 2013 год. му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, трудовото правоотношение е прекратено, като заповедта е връчена на 19. 04. 2013 год.
В. съд е приел, че при извършване на проверка за съответствие, ищецът не е извършил повърхностно измерване на заявените 84 броя обезопасени метални корпуси от бойни части, съдържащи обеднен уран, а е извършил избирателно само на 10 броя. и на нито едно от произволно избрани изделия и елементи, представени като Р., ищецът не е установено ПНРЗ, като в тази връзка конкретно са изисканите обяснения със заповедта от 08. 04. 2013 год., представени на 10. 04. 2013 год. За тези нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца му е наложено дисциплинарното наказание с процесната заповед. С оглед индивидуализирането на нарушенията в последната, по време, място на извършване, от обективна и субективна страна, въззивният съд е приел, че заповедта съдържа изискуемата се конкретика за съдържание, съобразно нормата на чл. 195 ал. 1 КТ. В исковата молба от не са развити доводи и твърдения за смесване на понятия „изделия” и „опаковки”, както е според регламента на чл. 127 ал. 2 ГПК, поради което и с отговора си по чл. 131 ГПК ответникът не е взел становище съобразно т. 4 на ал. 2 на чл. 131 ГПК по тези доводи на ищеца във въззивното производство, а въвеждането на такива с въззивната жалба попада под забраната на чл. 266 ал. 1 ГПК, поради ранна преклузия, поради което въззивния съд не ги е обсъждал, като е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е законосъобразна.
По отношение на довода на въззивника във въззивната жалба, че е налице непреценяване на фактите от гледна точка на специална нормативна уредба от страна на първоинстанционния съд, въззивния съд е приел, че не е посочено в какво конкретно то се изразява. Въз основа на това, въззивния съд е приел, че липсва указание с въззивната жалба в тази й част в какво точно се състои порочността на решението, задължителен елемент за съдържание по т. 3 на чл. 260 ГПК, а съобразно чл. 262 ал. 1 ГПК съдът не дава указания по цитираната точка на жалбоподателя за отстраняване на нередовности. Д. на въззивника, че приключена дисциплинарна процедура не може да бъде възобновена от работодателя, както и твърдението с жалбата в смисъл, че процедурата е изчерпана, не са приети за основателни от въззивния съд, тъй като в мотивите на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание се съдържат данни за възобновяване на приключила дисциплинарна процедура, като в тази насока въззивния съд е приел, че е налице преклузия по чл. 194 ал. 1 КТ относно нарушение на ищеца, изразяващо се в неинформиране на пряк ръководител за инциденти, докато наложеното наказание е за друго нарушение на трудовата дисциплина, посочено по-горе. Въз основа на горното, съдът е приел, че не е налице нарушение на забраната да се налага две пъти наказание за едно и също нарушение.
В. съд е приел, че работодателят е спазил разпоредбата на чл. 193 ГПК, като в съответствие с ал. 1 на цитираната правна норма, преди налагане на дисциплинарното наказание уволнение на ищеца, е приел писмените обяснения на последния от 10. 04. 2013 год., след като е събрал и оценил доказателствата в дисциплинарната преписка, поради което не е налице за съда правно основание на изключителната хипотеза по ал. 2 на същата разпоредба, нито е приложима нейната ал. 3. По отношение на тези доводи относно спазване на императивните норми на чл. 193 ал. 1 – ал. 2 КТ въззивният съд е приел, че процесната заповед е мотивирана съобразно чл. 195 ал. 1 КТ с посочване на извършеното нарушение, както и че е поискано и съответно депозирано писмено обяснение във връзка с него, тоест спазени са изискванията на чл. 193 и чл. 195 КТ.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касаторът сочи правни въпроси, които според него са разрешени при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Твърди се, че въззивния съд се е произнесъл по правния въпрос относно възможността да се възобнови от страна на работодателя приключена дисциплинарна процедура. Твърдението на касатора е, че съдът е дал положителен отговор на така поставения правен въпрос и неговото произнасяне се сочи като касационно основание в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът не е дал положителен отговорна така поставения правен въпрос, напротив, съдът е приел, че се касае за откриване на ново нарушение на трудовата дисциплина, като наложеното дисциплинарно наказание е за новооткритото дисциплинарно наказание, не за предходното, за което е приключила дисциплинарната процедура. В тази насока, така поставения правен въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК, тъй като съдът не е приел от правна страна, че е възможно да се възобнови от страна на работодателя приключена дисциплинарна процедура.
Във връзка с твърдението на касатора, че въззивния съд неправилно е приел, че във въззивната жалба не се сочи в какво се изразява неспазването на процедурата по чл.193 КТ, не се сочи конкретен правен въпрос, а се съдържа оплакване за неправилност на извода на съда за липса на конкретно оплакване в тази насока. В производството по чл.288 ГПК е недопустимо да се прави проверката, която се цели относно неправилността на констатациите на въззивния съд, поради което само на това основание касационния съд не следва да обсъжда този довод в производството по проверка на наличието на основанията по допустимост на касационното обжалване.
Съдът не се е произнесъл относно тълкуването на понятията „изделия” и „опаковки” по въпросите на радиоактивните отпадъци и приложимата в този случай специална нормативна уредба не поради липсата на позоваване от страна на въззивника в тази насока във въззивната жалба, а на процесуално основание, свързано с преклузията на доводите на ищеца-въззивник, свързана с липсата на подобно позоваване от негова страна с исковата молба, досежно основанията, сочени за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, с посочването на конкретната нормативна уредба и посочване на нормите, на които се основава този довод. В тази насока, с оглед и липсата на възможност за защита от страна на ответника по доводите, наведени едва с въззивната жалба, съдът не е формирал правни изводи по тези доводи. По този процесуалноправен въпрос не се сочи правен въпрос в приложното поле на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Останалите доводи на касатора представляват оплаквания по съществото на спора и касаят доводи относно неправилността на обжалваното решение, които не следва да се обсъждат в настоящото производство, имащо за цел селектирането на касационното обжалване по критериите на чл.280, ал.1 ГПК, предвид неговата факултативност.
Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят на основание чл.78, ал.3 ГПК направените за това производство съдебни и деловодни разноски, в размер на 500 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1074/18.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 16191/2013 г. от Софийски градски съд, ІІ”г” въззивен състав.
ОСЪЖДА С. Е. К. съдебен адрес [населено място], [улица], адв. В. Б. да заплати на Д. п.„Р.о.”, [улица], ет. сумата 500 /петстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.