4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1172
гр. София, 20.10.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4780 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Т. Ж. против решение № 136/08.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 139/2014 г. от състав на Окръжен съд – Сливен.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на окръжен съд се е произнесъл по основателността на предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
В. съд е приел за установено наличието на противоправно действие на ответника в качеството му на пазач на процесното МПС, като същият е предал оставеното му за съхранение МПС на представител на взискателя без нарочно разрешение и съответен акт от ЧСИ, който го е назначил за пазач и му е възложил действията по пазене на вещта. Противоправността на деянието на ответника, въззивния съд извежда от нормативно установено задължение да пази предадената му в това му качество вещ като добър стопанин /чл.471, ал.1 от ГПК/. Пазачът в изпълнителното производство, приложимо в случая при изпълнение на наложената обезпечителна мярка „запор“ /чл.400, ал.1 от ГПК, вр. с чл.465 – чл.472 ГПК/, се назначава от съдебния изпълнител и само той може да го замени, респ. освободи от задължението му. Съдът е приел, че извършените от ответника действия по фактическо предаване на взискателя на запорираната вещ е грубо нарушение на задълженията на пазач и грубо погазване правата на страните в обезпечителното производство, с оглед целите, които има самото обезпечително производство, а именно запазване на статуквото по отношение на запорираната вещ – запазване на същата в състоянието, в което се намира при налагане на запора, до решаване на спора по предявения, в случая, ревандикационен иск по отношение на нея. Съдът е приел, че с предаване на вещта на взискателя – една от страните в обезпечителното и исково производство, без нарочен акт на съдебния изпълнител, са нарушени правата на другата страна в производството – ищеца по делото, като на практика се стига да осуетяване действието на обезпечителната мярка и накърняване правата на другата страна. Тъй като процесуалния закон е предвидил възможност за оставяне на запорираната вещ за пазене от длъжника – чл.469 от ГПК, но не е предвидена възможност за предаване за пазене на взискателя, извършените действия по предаване на оставената му за пазене вещ, представляват нарушение на императивни законови разпоредби /чл.471, ал.1 от ГПК/, уреждащи задълженията на пазач на запорираната вещ. Съдът е приел, че не е установено наличие на разпореждане на съдебния изпълнител ЧСИ за такова предаване и ответникът не е освободен от възложените му задължения с нарочен акт на съдебния изпълнител, като доводите в противен смисъл на ответника съдът е счел за недоказани, предвид липсата на доказателства по делото в тази насока.
По отношение на вината, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, въззивния съд е отчел наличието на заканоустановена презумпция по чл.45, ал.2 от ЗЗД – вината се предполага до доказване на противното, като съдът е приел, че законовата презумпция не е оборена.
По отношение на вредата, съдът е приел от правна страна, че вредата представлява смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. По отношение на вредата за ищеца – въззиваем във въззивното производство, съдът е приел, че след предаване на процесния трактор от пазача на представител на взискателя, същия е с неизвестно местонахождение и на това основание е приел, че вещта е погинала и вредата се изразява в стойността на погиналата вещ. Според въззивния съд е установена по безспорен начин и наличието на причинна връзка между противоправното поведение на ответника – предаване на запорираната вещ на взискателя в нарушение на установени императивни разпоредби без съответно разпореждане от ЧСИ и погиването на вещта.
По отношение на стойността на трактора въззивният съд се е позовал на заключението на повторната съдебно-оценителна експертиза, като обосновано, базирано на три използвани метода за оценка, установяващи справедливата пазарна стойност на погиналата вещ – 4700лв., която представлява пряката и непосредствена вреда от противоправните действия на ответника, подлежаща на обезвреда.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси, разрешени при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, относно допустимостта на касационното обжалване.
Първия поставен правен въпрос е във връзка с възприетата от страна на въззивния съд стойност на вещта, като се излагат твърдения, че при изготвянето на експертното заключение не са взети предвид особености на вещта, оттам не е дадено обективно заключение. Така поставен, въпросът не е правен по смисъла на чл.280 ГПК, а е по-скоро оплакване за необоснованост на съдебното решение в частта, с която въззивния съд е определил стойността на вещта, позовавайки се на експертното заключение. В производството по ч.288 ГПК не е допустимо да се прави проверка на възприетите от страна на въззивния съд факти, какъвто безспорно е и стойността на вещта, а това следва да се извърши при разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след като са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, относно допустимостта на касационното обжалване.
Втория правен въпрос е, длъжен ли е съдът, разглеждащ иск с правно основание чл.45 ЗЗД, да посочи в какво се изразява противоправността на деянието, а може ли да се произнесе бланкетно, че деецът е нарушил разпоредбите на ГПК. Съдът не се е произнесъл бланкетно, както се твърди от касатора, а подробно е описал в какво се състои противоправността на деянието /описано по-горе/ и защо деянието е противоправно. С решението си, съдът не е отрекъл задължението си по иск с правно основание чл.45 ЗЗД да посочи в какво се изразява и защо деянието е противоправно, поради което не е налице относимост на правния въпрос към настоящото производство.
Трети правен въпрос е относно правомощията на частния съдебен изпълнител, който въпрос и допълнителните такива, поставени в изложението касатора в тази насока, са изцяло неотносими към спора по предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, още повече, че същите правни въпроси не са били предмет и на произнасянето в правните изводи от страна на въззивния съд с обжалваното решение. Също така е неотносим и изложените доводи относно наличието на основания за отвод на член на съдебния състав на окръжния съд, тъй като такъв не е правен от страна на касатора или на другата страна в хода на въззивното производство и отново съдът не се е произнесъл по правния въпрос относно предпоставките за отвод на член на съдебния състав.
Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 136/08.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 139/2014 г. от състав на Окръжен съд – Сливен.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.