О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
София, 28.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 4755/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. О. Б., [населено място] чрез процесуалния му пълномощник адвокат П. В. срещу решение № 1508 от 17.07.2013 г. по гр.д. № 2330/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 11.07.2011 г. по гр.д. № 7249/2009 г. на Софийски градски съд, І ГО, 13 състав за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] срещу касатора иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 105 376, 26 лв., дължима по договор от 09.09.2008 г.
В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на процесуалния и материалния закон, а приложното поле за допускане на касационно обжалване е обосновано с наличие на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК
Ответната страна [фирма], [населено място] оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че страните са подписали договор за изработка, съгласно който изпълнителят-ищец се е задължил по възлагане на ответника, сега касатор да изгради в срок от 100 дни жилищна сграда в определена степен на завършеност в [населено място], като към договора е подписан и анекс № 1, в който са посочени видовете СМР с проектно определени, а количества, като точното им определяне следвало да се извърши в процеса на строителството. Съгласно чл.3 от договора приемането се извършва от представители на двете страни с приемо-предавателен протокол, като общата цена на СМР ще се извърши съобразно анекс № 1, като плащанията по приетите работи според т.5 ще се извършва в в 3 дневен срок от подписване на протокола. Ответникът подписал протокол за актуване на извършени по негово възлагане допълнителни СМР. Обектът предмет на договора е приет с двустранно подписан приемо-предавателен протокол, включително и с допълнителните СМР, в който са отразени забележки на възложителя относно неспазване на срока на изпълнение на СМР, тяхното недобро качество и липса на прецизност при изпълнението им. С оглед на така установените факти съдът е приел от правна страна, че е налице приемане на работата от страна на поръчващия, независимо от отразената забава в изпълнението, тъй като тя не води до отпадане на задължението за заплащане на възнаграждение, а забележката, че работите на са изпълнени прецизно според съда не е би могло да доведе до извод за направено възражение за недостатъци, след като такива не са конкретизирани. Изтъкнато е, че в отговора на исковата молба ответникът не се е позовал на некачествено изпълнение и не са релевирани възражения за намаляване на възнаграждението. Съдът е посочил, че независимо че са преклудирани, неоснователни са възраженията на ответника за липсата на съответните актове по ЗУТ и Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, тъй като такива не са предвидени от страните по конкретния договор и поради това те не са включени във фактическия състав, пораждащ правото на възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1./ „Представлява ли приемане на работата от възложителя съгласно чл.264 ЗЗД протокола от 27.06.2009 г. и поражда ли той правото на изпълнителя да получи възнаграждението по договора, като се позовава на Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т.д.№ 333/2011 г., ТК, ІІ т.о., според което двустранният протокол трябва да съдържа видовете извършени СМР с посочено количество, единична цена и обща стойност на отделните видове работи; 2./”Основателно ли е възражението за неизпълнени насрещни задължения за съставяне от изпълнителя и снабдяване на възложителя с определени, предвидени по ЗУТ и Наредба № 3/2003 г. актове при положение, че договорът е такъв за строителство”, въпрос, който счита че е разрешен в противоречие с Решение № 79 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 12/2008 г., ГК, ІІ г.о. и 3./ предвижда ли ЗУТ специална регламентация за предаване, приемане на изработеното по договорите за строителство и задължителна ли е тя за страните за всички обстоятелства, свързани със строежа”, който въпрос бил разрешаван противоречиво от съдилищата, поради което по него се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Първият от поставените въпроси е фактически, а не правен, тъй като отговорът му е предпоставен от преценка на доказателствата по делото, а не е обусловен от конкретна правна норма, т.е. не се доказва общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Вторият от въпросите отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но касаторът не доказва наличие на сочените от него допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване. В цитираното от него решение е застъпено становището, че при договор за строителство следва да бъдат съставяни актовете, предвидени по ЗУТ, но е прието, че отговорността да се осигури спазването на всички установени в този закон и издадените въз основа на него подзаконови актове е възложена в тежест на възложителя, каквото качество несъмнено притежава именно касатора, а не ищцовата страна. Основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК не се доказва, тъй като представените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебни актове са без отметка, че са влезли в сила.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 5 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 20.11.2013 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1508 от 17.07.2013 г. по гр.д. № 2330/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Б. О. Б., [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски по делото в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: