3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1247
София 12.11. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4051/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. Д., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат К. Д., срещу въззивно решение №455 от 05.03.2014 г. по гр. дело №257/2014 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №4260 от 08.11.2013 г. по гр. дело №6209/2013 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу „М.” Е., [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че при ответника е имало две щатни бройки за длъжността „медицинска сестра”, едната от които е съкратена с щатното разписание от 01.01.2013 г.. Извършеният от работодателя подбор между ищцата и М. С., който са заемали посочената длъжност е законосъобразен. Това е така, защото според въззивния съд преценката на работодателя кой от служителите, които участват в подбора, има по-добра квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол. Съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки на действително притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В конкретния случай от представения по делото протокол за извършен подбор се установява, че за да направи избора си работодателят е обсъдил квалификацията на двете медицински сестри и това как се справят с поставените задачи и изпълнението на служебните задължения. На първо място е обсъдено притежаваното от двете образование, като е записано, че то е висше по специалността „медицинска сестра”. След като образованието и на двете служителки е идентично, то решаващ критерии за извършването на подбора е нивото на изпълнение на трудовите задължения. Прието е, че от показанията на свидетелката по делото се установя съответствието на получените оценки с действителните качества на участниците в подбора. Ето защо според въззивния съд работодателят е доказал, че извършеният от него подбор е съобразен с изискванията на чл.329 КТ.
Ответникът по касационната жалба „М.” Е., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това дали след като е използван само единият критерии за подбор по чл.329 КТ може да се направи извод за неговата законосъобразност и дали е задължително при оспорване протокола за подбор работодателят да извърши пълно и главно доказване за съответствието му с изискванията на чл.329 КТ. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представено е ТР №3/2011 г. от 16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №455 от 05.03.2014 г. по гр. дело №257/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение, но те са съобразени изцяло с представеното с касационната жалба тълкувателно решение. Това е така, защото въззивният съд е приел, че при еднакви оценки по отношение на критерия квалификация работодателят може да извърши подбора по втория законов критерии ниво на изпълнение на трудовите задължения като в случая той е доказал отразените обстоятелства по протокола и съответствието на получените оценки с действителните качества на участниците в подбора чрез разпита на свидетеля по делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №455 от 05.03.2014 г. по гр. дело №257/2014 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.