О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 636
гр. София, 12.11.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 28.октомври, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №938/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на С. Б. Г. е обжалвано решение №7912 от 26.11.2013 г. по гр.д. № 9771 /13 на СГС, в частта, с която е потвърдено решение от 15.02.2012 г. по гр.д. № 25324/2011 на СРС, в частта, с която е отхвърлен иска на касатора срещу ЗАД [фирма]-София ,предявен на основание чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 5400 лева до размера от 10 800 лева-обезщетение за имуществени вреди, от смъртта на дъщерята на ищцата-касатор В. Д. Д.-поч. на 20.06.2006 г. вследствие на ПТП на 15.06.2006 г., състоящи се в пропуснати ползи от месечната издръжка, която ищцата би получавала от пострадалата за периода 15.06.2006 г. до 15.11.2010 г..
Ответната по жалбата страна в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касация.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказано, че при процесното ПТП станало на 15.06.2006 г. в [населено място] е била тежко ранена и в последствие почива дъщерята на ищцата В. Д. Д.. Механизмът на ПТП и причинната връзка с настъпилата смърт са установени в заключения на медицинската и автотехническа експертизи, допуснати по делото. Лекият автомобил е застрахован срещу риск”Гражданска отговорност” на водач на МПС в ответното застрахователно дружество. На базата на заключението на САТЕ е прието,че ПТП е причинено виновно от водача на л.а. „Фиат Т.” с рег. [рег.номер на МПС] В. Г. С., който е управлявал същия със скорост 60 км.ч. в населено място и приближавяйки пешеходна пътека, до която е стояла пострадалата с което е нарушил чл.20 ЗДвП. Последната е предприела пресичането на платното на разстояние 1 м. извън пешеходната пътека, въпреки че е възприела движещия се автомобил и е спряла на самото платно при вече предприетото пресичане. Вследствие на горното се е стигнало до сблъсъка, който е причина за тежкото нараняване и настъпилата смърт. С оглед тези данни , съдът е счел,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата до 50 на сто. Съдебният състав е приел за доказано от свидетелските показания, че починалата е давала месечна издръжка от по 200 лева на своята майка-ищца по делото, която се е нуждаела от такава, поради ниския размер на пенсията си. При това положение е преценено, че за процесния период 15.06.2006 г. до 15.11.2010 г. ищцата е пропуснала ползи от неполучена издръжка в общ размер на 10 800 лева, като с оглед наличното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самата пострадала от ПТП е присъдена половината, а за остатъка искът е отхвърлен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи като обуславящ изхода на спора правен въпрос: правомерно ли е пресичането в близост до очертанията на пешеходната пътека и следва ли във всеки случай да се изследва причинната връзка между конкретното поведение на пострадалия и настъпилите вреди, за да се отчете степента на съпричиняване на вредоносния резултат.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост и формулировката на правните въпроси от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че при отговор на първия от двата въпроса не би се стигнало до различен резултат по спора, доколкото конкретното съпричиняване не се основава само на пресичането на платното извън маркираната пешеходната пътека, а на цялостното поведение на пострадалата , въпреки възприемането от нейна страна на движещия се автомобил. Същото се отнася и до втория въпрос, доколкото съдът е анализирал конкретното поведение на последната, с оглед констатациите и изводите в заключението на вещото лице по САТЕ и на тяхна база е направил извод за степента на съпричиняване .
Следователно формулираните и поставени от жалбоподателя правни въпроси не се явяват от значение за изхода по спора, доколкото отговорите им не биха довели до резултат по спора, различен от този в обжалваното решение.
От изложеното следва, че жалбоподателят не е изложил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, който да се съотнесе към някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК, за да обоснове основание за допускане до касация, поради което и не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответното застрахователно дружество на основание чл.78 ал.8 ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, с оглед приложеното към отговора на касационната жалба пълномощно и изричната претенция за това.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№7912 от 26.11.2013 г. по гр.д. № 9771 /13 на СГС в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. Б. Г. да заплати на ЗАД [фирма]-София сумата от 100-сто лева юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.