О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 617
София 18.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4612/2014 г. по описа на Първо гражданско отделение,за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма] [населено място] е обжалвал въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 28 от 22 април 2014г. по гр.д.№ 39/2014г.
Ответниците са подали писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е потвърдил решението на Бургаския районен съд № 427/05.12.2013 по гр.д. № 1224/2013 г , с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против К. Зулмалиева А. и А. Зулмалиева А. установителен иск за собственост.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени следните въпроси:
1. Налице ли е пречка за възстановяване на собствеността по чл.10б ЗСПЗЗ, когато кооперираните имоти са застроени с временни постройки.
Поддържа се противоречие между изводите на съда в обжалваното решение и практиката на ВКС . Съгласно представените: решение № 89 от 11.02.2009г. по гр.д.№ 6440/2007г. на ВКС, І г.о., решение № 410 от 15.05.2000г. по гр.д.№ 1504/1999г. и решение № 85 от 04.03.2009г. по гр.д.№ 3133/2008г. на ВКС, І г.о. последното, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, разпоредбата на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждането на терена за строителство или друго мероприятие, достатъчен е обективният факт на извършено строителство или осъществено мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността в реални граници по ЗСПЗЗ. В тези решения не е разглеждан въпросът представляват ли мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ временни постройки, изградени на основание чл.120 ППЗТСУ /отм./. Решение на Бургаския окръжен съд № І-82 от 08.07.2011г. по гр.д.№ 292/2011г. също не противоречи на тълкуването на чл.10б ЗСПЗЗ , дадено в обжалваното решение, защото не е налице идентичност на случаите – в едната хипотеза отнетата земеделска земя е застроена с временни постройки, а в другата е бил изграден пионерски лагер като комплексно мероприятие съобразно предвиждането на плана. Не е тълкувана разпоредбата на чл.120 ППЗТСУ /отм./ и в решение № V-142 по гр.д.№ 1677/2012г. на Бургаския окръжен съд. Постройките по чл.120 ППЗТСУ /отм./ се изграждат съобразно изричното съдържание на разпоредбата само за нужди, свързани с организация и механизация на строителството, с разрешение на органите, с които проектите се съгласуват и подлежат на премахване . В практиката на ВКС по чл.290 ГПК/ решение № 152 по гр. д. № 831/2009 г. на ВКС, ІІ г.о./ се приема, че тези обекти съществуват временно върху чужд терен и могат да се ползват по определено предназначение за конкретен срок или до предприемане действия по реализиране на предвиденото в плана териториално устройствено мероприятие, освен ако не придобият траен градоустройствен статут в хипотезата на §17 ал.2 ЗУТ. Това становище е съобразено от съда в обжалваното решение , в което е прието, че експерименталната производствена дейност , за която са разрешени постройките, е осъществявана до 1991г., липсва план за строителството и не може да бъде определено мероприятие, за което те са изградени, за да се приложи изключението на чл. 10б ЗСПЗЗ за земеделската реституция. Следователно не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване по този правен въпрос.
2. Втората група правни въпроси: какви са правните последици от явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, продължило повече от десет години и придобива ли се правото на собственост върху чужда недвижима вещ от владеещия собственик са теоретични, безспорно налагат положителен отговор, което следва от разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗС и не обуславят общото основание на чл.280 ал.1 ГПК, което изисква според ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК да бъде формулиран правен въпрос, изведен от решаващите изводи на съда в обжалваното решение с оглед спецификата на правния спор, а конкретно за поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е необходимо обосноваване на неяснота или непълнота на закона или необходимост от промяна или осъвременяване на съдебната практика.
Правният въпрос дали с просто извършване на действия извън посочените в чл.116 ЗЗД – деклариране на собствеността, заплащане на данъци, нанасяне в кадастралната карта, искания за промяна в плана и др., прекъсва ли се общата давност за владеещия несобственик, който ярко и недвусмислено демонстрира своенето на вещта, също не е обуславящ за делото, защото съдът не е приел в мотивите, че давността е прекъсната.
Въпросите за правните и фактически характеристики на общата придобивна давност и за правните последици от бездействието на владеещия собственик и от обстоятелството, че в продължение на повече от 10 години невладеещият собственик не претендира предаване на владението също не обуславят приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, защото са разрешавани в съдебната практика , в която се приема, че за да настъпят последиците на чл. 79 ал.1 ЗС владението трябва да е необезпокоявано, а в случая съдът е приел, че независимо, че не са предявили иск за собственост, ответниците са оспорвали правата на дружеството и са извършвали действия в защита на собствеността.
С оглед на изложеното, поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, а на ответниците следва да се присъдят на основание чл.78 ал.3 ГПК поисканите разноски в размер на 600 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 28 от 22 април 2014г. по гр.д.№ 39/2014г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на К. Зулмалиева А. и А. Зулмалиева А. сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: