О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
София, 19.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 636/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение от 28.10.2013 г. по т.д.№ 895/2013 г. на Варненски окръжен съд, с която е потвърдено решение № 808 от 28.02.2013 г. по гр.д. № 17761/2011 г. на Варненския районен съд, 8 с-в в частта, с която е отхвърлен иска на касатора за приемане за установено на основание чл. 422 ГПК, че ответникът П. Д. Тонов от [населено място] му дължи сумата 11 505.01 лв., включваща две вноски по договор от 27.10.2008 г., отдаден под наем на [фирма], [населено място], ведно с разходите за консумативи за м.май и юни 2009 г., както и сумата 2 301 лв., представляваща неустойка за забава в плащането на главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 276,12 лв., за които вземания по ч.гр.д.№ 1614/2011 г. на Районен съд-Видин е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Решението на първоинстанциониня съд в частта, с която искът по чл.422 ГПК, предявен при условията на солидарност срещу [фирма], [населено място] като необжалвано е влязло в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация П. Д. Тонов не е изразил становище по допустимостта и основателността на касационната жалба в срока и по реда на чл.278, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд приел, че по процесния договор за наем на недвижим имот, находящ се в Търговско-развлекателен комплекс „Мол В.” са ищецът [фирма], [населено място] в качеството на наемодател и първия ответник [фирма] като наемател, върху последната страница на който са положени два подписа и печати на дружеството. В раздел „Неустойки”- чл.18, ал.2 действително било предвидено, че управителят на наемателя се задължава солидарно за всички вреди, обезщетения и неустойки, но липсвало изрично волеизявление на управителя П. Тонов, ответник по иска, с което същият в лично качество да е поел солидарна отговорност. Уговорката в чл.18, ал.2 от договора по никакъв начин не променял този извод, тъй като права и задължения по всеки договор възникват само за конкретни субекти, индивидуализирани по съответния начин. Управителят е орган в търговското дружество, който по волята на ОС може да бъде освободен по всяко време, поради което подписването на един договор от името на дружеството по време на мандата му не може да повлече солидарната отговорност за задължения на дружеството, освен ако управителят не се е задължил в лично качество, какъвто не е разглеждания случай. С оглед на изложеното и препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, въззивната инстанция потвърдила постановеното от него решение в обжалваната му част.
Настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поставеният в изложението правен въпрос, доуточнен от настоящата инстанция както следва „Налице ли е солидарна отговорност между дружеството и управителя му, когато тя е изрично уговорена в договора, но същият не е страна по него и не е положил в лично качество подпис под договора” отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Недоказано е обаче твърдението на касатора, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречивото разрешаване от съдилищата. Представените с изложението решение № 192 от 25.10.2013 г. по т.д.№ 15/2013 г. на Видинския окръжен съд и въззивно решение от 02.04.2013 г. по гр.д.№ 8654/2012 г., с които съдебни актове на този въпрос е дадено разрешение, обратно на разрешението, дадено с обжалваното решение, не съдържат отбелязване, че са влезли в законна сила, поради което не съставляват съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият формулиран от касатора въпрос „Допустимо ли е в договор за наем, в който е предвидена солидарна отговорност за физическото лице – управител на дружеството наемател, да се съдържа изрично волеизявление на управителя за поемане на задължение в лично качество чрез включването му в договора като страна и чрез полагане на допълнителен, втори подпис за наемател” не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът дали управителят е страна или не по процесния договор не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, който е отрекъл възникването на отговорността му за последиците от неизпълнението поради липсата на изрично негово волеизявление за поемане на това задължение в лично качество. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.10.2013 г. по т.д.№ 895/2013 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: