4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1323
гр. София, 25.11.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5514 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. Б. против решение от 16.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 16437/2013 г. от ІІІ”г” състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на СГС се е произнесъл по основателността на предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че предявените искове са неоснователни и е потвърдил решението на районен съд, постановено в този смисъл. Съдът е приел, че е налице реално съкращение в щата на ответното учреждение. Във връзка с изменение на ПУДКЗД от 29.01.2013 г. и приетата с това изменение обща численост на общата администрация на Комисията за защита от дискриминация, Председателят на КЗД е утвърдено ново щатно разписание, в което и двете съществуващи по старото разписание длъжности „главен специалист – шофьор” са били премахнати. Не се спори по делото, че ищецът е заемал една от двете щатни длъжности по старото щатно разписание „главен специалист – шофьор”, като трудовото правоотношение с него е прекратено с атакуваната заповед, поради извършеното съкращение в щата. По отношение на оспорването на датата на заповедта, с която е утвърдено новото щатно разписание, съдът е приел, че същото е неоснователно, тъй като заповедта е била въведена в регистъра за заповеди към КЗД по дата, като след това са въвеждани други заповеди от 15.02.2013 г., което обстоятелство е довело съда до извод, че датата на документа предхожда тази дата – 15.02.2013 г. Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че трудовото функция на съкратените щатни бройки да е била запазена.
Въззивния съд е приел, че новото щатно разписание е било утвърдено от Председателя на КЗД в съответствие с правомощието му по чл.9, т.5 от ПУДКЗД, съответстващо и на дадените му правомощия от чл.49, ал.1 ЗЗД /Закон за защита от дискриминация/, като оплакванията в насока, че щатната разписание не е утвърдено от компетентния за това орган, съдът е счел за неоснователни.
Съдът е приел, че липсват данни по делото, при съкращението в щата на КЗД и при прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца да е допуснато злоупотреба с право, недобросъвестност от страна на работодателя, в нарушение на чл.8 КТ. Съдът е приел, че дори да не се прилага презумпцията по чл.8, ал.2 КТ, правомощието на Председателя на КЗД да организира работата на комисията и нейната администрация е закрепено в подзаконов нормативен акт, като съдът не следва да преценява целесъобразността на предприетите действия от председателя на комисията по съкращаването на щата, като следва единствено да преценява законосъобразността на процедурата по прекратяването на трудовото правоотношение и спазването на законовите изисквания за това при прекратяването на това основание на трудовото правоотношение.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 КТ.
Първия процесуалноправен въпрос е относно разпределението на доказателствената тежест по отношение на фактите, които обосновават твърдението за злоупотреба с право – чл.8, ал.1 КТ. В тази връзка се сочи противоречие на възприетото от въззивния съд със задължителна съдебна практика. Въззивния съд не е обосновал решението си на разпределението на доказателствената тежест по фактите, обосноваващи твърдението за наличие на злоупотреба с право, напротив, приел, че и да не се прилага презумпцията по чл.8, ал.2 КТ, то фактите, излагани от ищеца в тази насока не са в състояние да доведат до извод за наличие на злоупотреба с право, като в този смисъл правния въпрос не е относим към спора, доколкото съдът не е обосновал решението си по съществото на възражението, въз основа на процесуалноправния въпрос, поставен от касатора.
Съдът не е формирал правни изводи относно приложимостта или не на Наредбата за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител по отношение на изводите му за достоверност на датата, във връзка с направеното оспорване от страна на ищеца, поради което поставения в тази насока правен въпрос също е неотносим към правния спор и към производството по чл.288 ГПК.
По правния въпрос относно това, кой орган на КЗД е компетентен да утвърждава ново щатно разписание, се твърди, че същия от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Законовите и подзаконовите нормативни актове в това отношение, уреждат тази материя, като липсва неяснота или противоречие между нормите, които да бъдат отстранени по тълкувателен път. От друга страна, постоянна е съдебната практика /в т.ч. и задължителна/, че орган, комуто по силата на законов или подзаконов нормативен път са дадени правомощия да утвърждава щатно разписание, е компетентен да стори това. В случая, съдът е съобразил тази задължителна практика, като е изложил мотиви защо счита, че съгласно разпоредбата на чл.9, т.5 ПУДКЗД, в съответствие с разпоредбата на чл.49, ал.1 ЗЗД, компетентен да извърши това утвърждаване е именно Председателят на комисията. Правния въпрос се свежда до това, дали по силата на подзаконов нормативен акт и по делегирани със закон правомощия, ръководителя на учреждение може да утвърждава ново щатно разписание. Съдебната практика, както и правната теория дават положителен отговор на този въпрос, така е процедирал и въззивния съд. Така поставения правен въпрос представлява оплакване на конкретната страна по конкретния правен спор, като обосновката на произнасянето по реда на чл.290 ГПК в хипотезата на правен въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно това кой в конкретния случай е компетентен да извърши утвърждаването, при липса на противоречие по отговора на основания правен въпрос. Останалите твърдения в изложението на касационното основание по този правен въпрос, представлява оплакване по съществото на спора, което е недопустимо да се разгледа в настоящото производство.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 16437/2013 г. от ІІІ”г” състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.