6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1320
гр. София, 25.11.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5638 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. М. против решение № 215/10.04.2014 г. постановено по гр.д.№ 79/2014 г. от ІІІ-ти граждански състав на Апелативен съд – Пловдив.
Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.второ ЗЗД вр. чл.152 ЗЗД. Делото е разгледано повторно от състав на апелативния съд, след решение №358/2013 г., постановено по гр.д.№ 1381/2012 г. от ІV гр.отд. на ВКС, с което е отменено решение на П. в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 26, ал.1, пр.второ ЗЗД вр. чл.152 ЗЗД и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на П.. В останалата част, решението на П. е оставено в сила, като предмет на новото разглеждане е единствено претенцията с правно основание 26, ал.1, пр.второ ЗЗД вр. чл.152 ЗЗД. В решението си, ВКС е дал задължителни указания за събиране на доказателства по делото, поискани от страните – прилагане на материалите по досъдебно наказателно производство и дознание, предвид допустимостта на всички доказателствени средства при установяване от страна по делото на съглашение да се обезпечи връщането на заем и заобикалянето на нормата на чл.152 ЗЗД.
При новото разглеждане на делото от състава на въззивния съд е събрал посочените от страната доказателства, съобразно задължителните указания на ВКС в тази насока, обсъдил ги е и е достигнал до извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.второ ЗЗД вр. чл.152 ЗЗД .
Въззивния съд, при новото разглеждане на делото е приел, че за да е основателен предявения иск, е необходимо по делото да са събрани доказателства, установяващи факта на съглашение между страните, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона. В конкретния случай, предвид основанията и обстоятелствата, изложени от ищеца, въззивния съд е приел, че по безспорен начин в хода на делото е следвало да се докаже сключване на договор за заем между ответниците като страни по процесната сделка, както и наличие на съглашение по договора за заем, постигнато предварително, т.е. преди възникване на задължението, за обезпечаване на заема с продажбата, имаща за предмет имота, за който ищецът е сключил предварителен договор.
Съдът е приел, че липсват каквито и да е доказателства за сключен договор за заем, по силата на който заемодател да е предоставил на ответника в качеството на заемател определена сума пари. Събраните поделото доказателства /свидетелски показания и обясненията на отвметниците, дадени в рамките на досъсебното производство/, не са установили обстоятелства, свързани със сключването на такъв договор за заем. Съдът е приел, че действително съществуват данни за давани суми между страните по делото, но данни за това, че са суми, дадени по договор за заем липсват. Доколкото между страните съществуват правоотношения във връзка със закупуването на апартаменти в жилищна сграда, то съдът е приел, че даваните между страните суми са именно във връзка с тези правоотношения, но не и във връзка със заемно правоотношение. Показанията, дадени от ответниците в рамките на предварителното производство също не са установили, според въззивния съд, наличието на заемно правоотношение, като тези показания, преценени заедно с всички останали събрани по делото доказателства не са достатъчни, за да се приеме наличието на договорни отношения по договор за заем между страните, при липса на конкретни доказателства, свързани с времето и мястото на сключване на договор за заем, както и с евентуалните уговорки по такъв договор. Съдът е приел, че и ответникът в обясненията си на страница 111-112 от предварителното производство също никъде не говори за отношения по договор за заем, а за суми, които е получил, но които е смятал, че ще може да му върне, като и в очната ставка получаването на тези суми като такива по договор за заем изрично е отречено. С оглед на това и при наличието на изрично отразяване в нотариалния акт за покупко-продажба от 14.12.2007 година и в разписката от същата дата за реално плащане на сумата от 39719,36 лева от купувача на продавача именно като продажна цена по договора за покупко-продажба , съдът е приел, че по делото не е установено получаване на суми, дадени на друго основание, различно от покупко-продажбата на недвижими имоти. Освен изложеното, въззивният съд е отчел и обстоятелството, че разписката за сумата по договора за покупко-продажба от 14.12.2007 година е оспорена само относно датата, на която е съставена, но не и по отношение нейното съдържание. А датата на разписката, съдът е приел за установена със свидетелски показания по делото, които не са опровергани от други доказателства. Освен изложените изводи относно неоснователността на претенцията, въззивния съд е приел, че дори да се приеме наличие на отношения по договор за заем между ответниците, това не е достатъчно, за да обоснове извод за нищожност на сделката покупко-продажба на основание чл. 152 от ЗЗД, тъй като не се установява по делото постигането на уговорка между страните по него, и то предварителна, а не след като задълженията по договора за заем вече са възникнали, за начин на удовлетворяване на кредитора по договора за заем, различен от предвидения в закона, а именно чрез прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, като в тази насока липсват доказателства по делото.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС.
Сочените процесуалноправни въпроси са свързани със задължението на съда да прецени извънсъдебно признание на страна по делото и преценката на това признание когато съдържа неизгодни за страната факти по отношение на доказателствената сила и може ли това извънсъдебно признание да се оборва със свидетелски показания, обяснения на страната в досъдебно производство. Съдът е отрекъл установяването по делото на извънсъдебно признание изобщо от страна по делото, като в тази връзка не е отрекъл задължението си да цени такова признание съобразно останалите доказателства по делото, в каквато насока е зададен правния въпрос и в каквато насока безспорно е налице трайна и многобройна съдебна практика, в т.ч. и задължителна такава на ВКС. Дали е налице признание на страната, извънсъдебно, относно неизгодни за нея факти, не е правен въпрос, а е фактически въпрос и се преценява в рамките на събраните по делото доказателства, обективиращи или не подобно извънсъдебно признание. Проверка относно наличието на такова признание не следва да се извършва в рамките на производството по чл.288 ГПК, доколкото касае обосноваността на съдебния акт, като необосноваността не е сред основанията, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, водещи до допустимост на касационното производство. Основанията са свързани единствено с правни въпроси, не и с проверка на фактите по делото, възприети от въззивния съд. Като е отрекъл от фактическа страна съществуването на признание на страната, извънсъдебно, за неизгодни за нея факти, съдът не се е произнесъл и по така поставените правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – соченото касационно основание в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Матиреалноправния въпрос е поставен отново на същата плоскост – при наличието на договорка за обратно изкупуване, при наличието на заемно правоотношение, установено със свидетелски показания и извънсъдебно признание, води ли до недействителност на договор за продажба на недвижим имот. Отново се поставя фактически въпрос за наличието на заемно правоотношение, отречено от въззивния съд и наличието на извънсъдебно признание, също не прието за установено от фактическа страна от въззивния съд. Съдът не е приел, че при наличието на заемно правоотношение и уговорка за обратно изкупуване на недвижим имот, чиято продажба обезпечава връщането на заетата сума, за страната съществува правната възможност и то основателно, да претендира недействителността на сделката по продажба. Изводите за неоснователност на съда са различни и неотносими към така поставения правен въпрос – приетото от фактическа страна, че липсват договорки между страните, които до водят до извод за наличието на заемно правоотношение, както и извънсъдебно признание на страна по делото.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се съдържа и искане за отмяна на влязло в сила решение, което е недопустимо да се разгледа в настоящото производство, доколкото същото е образувано по касационна жалба на страна в процеса, в рамките на инстанционния контрол, като едва след влизане на решението в сила, т.е. след приключване на касационното производство, първоинстанционния съд ще следва да направи преценка за срочност и евентуално да администрира молбата за отмяна на влязлото в сила решение.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответниците по касационната жалба А. К. Ч. и М. С. Ч. следва да се присъдят направените от тях съдебни разноски в размер на 1500 лева, представляващи заплатени от тях по представения договор за правна защита и съдействие от 15.07.2014 г. Същата сума следва да се присъди на основание чл.78, ал.3 ГПК и на ответниците П. Й. С. и М. Б. С., предвид представения договор за правна защита и съдействие от 16.07.2014 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 215/10.04.2014 г. постановено по гр.д.№ 79/2014 г. от ІІІ-ти граждански състав на Апелативен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Н. С. М. съдебен адрес [населено място], [улица], ет., ап. адв. Л. П. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на А. К. Ч. и М. С. Ч. сумата 1500 лева.
ОСЪЖДА Н. С. М. съдебен адрес [населено място], [улица], ет., ап. адв. Л. П. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на П. Й. С. и М. Б. С. сумата 1500 лева.
Делото да се изпрати на първоинстанционния съд за администриране на подадена молба за отмяна на влязло в сила решение.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.