4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1352
гр. София, 01.12.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6555 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Л. А. против решение № 5889/31.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 14223/2013 г. от ІІ-ри въззивен брачен състав на Софийски градски съд.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивния съд се е произнесъл по предявен иск за прекратяване на брака между страните по делото, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните, размера на издръжката, режима на лични отношения с детето и фамилното име на съпругата. Касационната жалба е подадена от ищцата по делото против въззивното решение в частта, с която е определен режим на лични контакти на бащата с детето, като родителските права са предоставени за упражняване на майката, размера на определената издръжка, която бащата ще следва да заплаща на майката за отглеждането на малолетното дете, както и определената от съда взаимна вина за разстройването на брака, довело да неговото прекратяване.
Съдът е приел, че вина за разстройването на брака носят и двамата съпрузи, като този свий извод съдът е направил въз основа на събраните по делото доказателства – свидетелски показания , о т които е установил лошото отношение на съпруга от една страна, изразяващо се в обиди и нанасянето на телесни повреди по отношение на ищцата, както и демонстрираното отрицателно отношение на съпругата към съпруга, изразяващо се в публични обиди към него, както и в тази насока е отчел напускането на семейното жилище от съпругата, като в тази насока е приел, че тя не е положила достатъчно грижа за запазването на брака, напротив, задълбочила е разстройството на брака.
По отношение на родителските права по отношение на малолетното дете на страните, съдът е приел, че същите следва да се предоставят на майката, като в тази част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано. По отношение на личните контакти на бащата с детето, съдът е приел, че с оглед интересите на детето, налагащи контакти както с родителя, който упражнява родителските права, така и с другия родител, като е отчел и съществуващата емоционална връзка между бащата и детето, е определил режим на лични контакти, включващи освен определения от първоинстанционния съд режим – всяка първа и трета неделя от месеца от 09 до 18 часа, без преспиване и 15 дни през лятото, 20 дни през лятото, както и режим на виждане за официални празници, К. и Нова година, като е определил и режима да бъде за определени дни с преспиване. Във връзка с последното, съдът е приел, че това изцяло ще бъде в интерес на детето, като и е приел, че в дома на бащата съществуват необходимите битови условия за това.
При определянето на размера на дължимата от ответника издръжка за малолетното си дете, съдът е отчел, че същия притежава недвижим имот, въпреки че не работи към настоящия момент, осигурява се в НОИ на доход от 450 лева на месец, поради което е приел, че същия е в състояние да заплаща 150 лева месечна издръжка за детето си, каквато сума той фактически заплаща. Въпреки липсата на трудов договор на ответника, съдът е приел, че същия не страда от заболявания, които да му пречат да реализира доходи, в работоспособна възраст е и в тази насока е мотивирал решението са определения размер на издръжката.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата – касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Сочените въпроси са свързани с преценката на съда относно режима на лични контакти на родител, при положение, че същия съжителства с друга жена, както и когато с проявите си е доказал, че не може да обгрижва детето, да се определя по-широк режим налични контакти. Съдът не е приел от фактическа страна, че са налице прояви, от които да се направи извод за липсата на родителски качества от страна на бащата, както и се е ръководил в преценката си изцяло от интереса на детето за контакт и с родителя, който не упражнява родителските права, поради което така поставените правни въпроси са неотносими към производството по допустимост на касационното обжалване.
Въпросите, свързани с размера на определената от съда издръжка са поставени извън фактическата обстановка, възприета от съда, което води и до тяхната неотносимост. За пълнота следва да се отбележи, че въпреки доказателствата за липса на доходи, съдът е определил размер на издръжката от 150 лева, като в контекстна на поставените от касатора правни въпроси е приел, че въпреки липсата на доходи, наличието на собственост върху недвижим имот, както и здравословното състояние на ответника по този иск, както и възможността му да реализира доходи, следва да се определи той да заплаща издръжка.
При определянето на вината за разстройването на барака и довела до прекратяването на брака, съдът не е приел, че не е налице причинна връзка между поведението на ищцата и разстройването на брака, поради което поставения в тази насока правен въпрос не е относим към настоящото производство, както и въпросът, свързан с насилието, извършено над ищцата, като основание същата да напусне семейното жилище, доколкото съдът не е приел само въз основа на този факт нейната вина за разстройването на брака.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване, като същото не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 600 лева, представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
При този изход на производството по чл.288 ГПК и приключването на производството по делото с постановяването на настоящото определение, искането за спиране на изпълнението на въззивното решение следва да се остави без разглеждане. Разглеждането на това искане предполага наличието на невлязло в сила въззивно решение, както и неприключило касационно производство, като с постановяване на настоящото определение, решението на въззивния съд влиза в сила, а касационното производство приключва.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5889/31.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 14223/2013 г. от ІІ-ри въззивен брачен състав на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за спиране на изпълнението на решението на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Й. Л. А. съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.7 адв. Н. да заплати на Х. Д. К. сумата 600 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.