О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 19.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.01.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3642 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Д. Б. Мориати, чрез адв. П. Б., против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 944 от 29.07.2014 год., по ч.гр.д.№ 2934 / 2014 год., с което е потвърдено определението на Софийски градски съд от 01.07.2014 год., по т.д.№ 2746/2012 год. за прекратяване на производството по делото, поради заличаване на ответника [фирма] /в несъстоятелност/.
С частната касационна жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Според частния касатор обстоятелството, че ЮЛ- ответник е престанало да съществува в правния мир е ирелевантно, доколкото заличаването му от търговския регистър, като правен субект, е настъпило през времетраенето на процеса , т.е. при висящност на т.д.№ 2746/2012 год. на СГС. Следователно, доколкото в разглежданата хипотеза липсва изрична процесуалноправна норма, то е следвало първостепенният съд, по аналогия от чл.230, ал.2 ГПК, да спре производството по делото и да даде възможност на ищеца да посочи правоприемника на ответното търговско дружество.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, частният касатор се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното право: 1.” При прекратяване на юридическото лице – ответник съдът трябва ли да спре делото по см. на чл.230, ал.2 ГПК и даде шестмесечен срок на ищеца от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им, или е длъжен директно да прекрати делото?”; 2. „Приложим ли е способа аналогия на закона при систематично тълкуване на процесуалните правила при липса на изрична законова уредба ?” ; 3.” При настъпила в хода на процеса липса на правосубектност, а не изначална липса на правосубектност, дали делото може да продължи с участието на правоприемника, или трябва да бъде прекратено?” и 4.”Има ли правен интерес кредитора от водене на иск в производството по чл.694 ТЗ, независимо, че основаното производство по несъстоятелност е прекратено, поради заличаването на длъжника?”
Като израз на поддържаното противоречие със задължителната съдебна практика по първите два от така формулираните правни въпроси е посочено определение № 182 от 07.04.2009 год., по ч.т.д.№ 128/ 2009 год. на І т.о. на ВКС. Визираното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е въведено по отношение на останалите поставени от жалбоподателя въпроси.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел за основан на закона и доказателствения материал по делото извода на първостепенния съд за прекратяване на производство, поради отпадане правосубектността на ответника- ЮЛ, заличен от търговския регистър след проведено производство по несъстоятелност. Със загуба на правосубектността на ответното търговско дружество, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, отпада и правото на иск на ищеца, поради липса на надлежна страна в процеса – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно и образуваното производство е недопустимо. При съвпадение на правните изводи относно настъпилата в хода на производството по делото загуба на правосубектността на търговското дружество- ответник с тези, изложени в мотивите на определението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приложил процесуалното правило на чл.272 ГПК, препращайки към последните. Същевременно, позовавайки се на правните последици от заличаването на юридическо лице, като правен субект и момента на отпадане правосубектността на ответника решаващият състав на Софийски апелативен съд е изградил правен извод, че в случая отсъства основание за правоприемство по см. на чл. 227 ГПК, доколкото дори при откриване на имущество и възобновяване на производството по несъстоятелност при условията на чл.744 ТЗ, то не би могло да има за правна последица и възстановяване правосубектността на заличения търговец- Е..
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че първия и третия от поставените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси, макар и непрецизно формулирани, като релевантни за постановения краен правен резултат по делото, попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно по отношение на същите е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения: № 58 от 31.07.2012 год., по т.д.№ 49/2011 год. на ІІ т.о. и №124 от 26.11.2009 год., по т.д.№ 152/2009 год. на І т.о., когато търговското дружество е заличено от търговския регистър, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса. Затова, ако в хода на същинското исково производство заличеното, след предявяване на иска търговско дружество е единствен ищец, или ответник, процесът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено, без значение от вида на търсената защита и характера на предявения иск.
С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил,поради което твърдяното противоречие отсъства.
Що се касае до цитираното от жалбоподателя определение № 182 от 07.04.2009 год., по ч.т.д.№ 128/ 2009 год. на І т.о. на ВКС, то доколкото конкретните факти по всеки един от разглежданите случаи не дават основание за констатиране на идентичност, не би могло да се приеме, че възприетото от състава на І т.о. на ВКС разбиране, според което общите процесуални правила за възникване на процесуалното правоотношение и неговото развитие, независимо дали се отнася за исково или заповедно производства, са приложими по аналогия, илюстрира твърдяното в частната касационна жалба противоречие.
Само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че за разлика от универсалното правоприемство, настъпващо ex lege при смърт на физическо лице, при загуба правосубектността на ЮЛ, без възможност да бъде заместено от правоприемник, както е в разглеждания случай, предвид характера на проведеното производство по несъстоятелност и разпоредените от закона правни последици, произтичащи от същото, дори и да се възприеме тезата на частния касатор за допустимо правоприлагане по аналогия на процесуалноправните разпоредби, която не се споделя от настоящия съдебен състав, предпоставките на чл.46, ал.2 ЗНА – отсъстват, поради липса на сходство в разглежданите случаи. Отделен в тази вр. е въпросът за недоказаност на правния интерес за ищеца от спиране на производството по делото, при ноторно обективна невъзможност за посочване на правоприемник на заличения след приключване на производството по несъстоятелността му, ответник – Е./н/.
При наличие на задължителна практика на касационната инстанция селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложимо, поради което не следва да бъде обсъждано- т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция разноски не се присъждат.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 944 от 29.07.2014 год., по ч.гр.д.№ 2934 / 2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: