О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр. София,19.02.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10.02. , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1832/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.София срещу решение №254 от 10.02.2014 г. на Софийски апелативен съд по възз. т.д. №1495/2013 г., в частта, с която е отменено първоинстанционното решение №40 от 10.01.2013 по т.д. №1315/11 на СГС, ТО, 6-1 състав и искът на касатора срещу Министерство на здравеопазването за сумата от 1 930 лева- задатък е отхвърлен, както и в частта , с която е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част за отхвърляне на иска за сумата от 25 090 лева- неплатена част от възнаграждение по договор за консултантски услуги за дейности по изготвяне на Средносрочна рамкова инвестиционна програма по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Регионално развитие 2007 -2013 г.” Приоритетна ос: Устойчиво и интегрирано градско развитие Операция:Социална инфраструктура схема за безвъзмездна финансова помощ-Подкрепа за реконструкция ,обновяване и оборудване на държавни лечебни и здравни заведения в градските агломерации.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изпраща отговор на същата .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът се основава на с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД се основава на сключен между страните на 17.02.2010 г. договор за консултантски услуги за дейности по изготвяне на Средносрочна рамкова инвестиционна програма по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Регионално развитие 2007 -2013 г.”: Приоритетна ос: Устойчиво и интегрирано градско развитие Операция: Социална инфраструктура схема за безвъзмездна финансова помощ-Подкрепа за реконструкция ,обновяване и оборудване на държавни лечебни и здравни заведения в градските агломерации. В уговорката в чл.5 от договора заплащането на възнаграждението извън получения от изпълнителя авонс е поставено в зависимост от точно определени условия: -подписване на Рамково споразумение с МРРБ и сключването на всички договори с МРРБ за предоставянето на финансовата помощ. Доколкото тези условия/ бъдещи несигурни събития по смисъла на чл.25 ал.1 ЗЗД/ не са се сбъднали, то така предявеният иск е неоснователен, тъй като договореното вземане за възнаграждение на консултанта не е станало изискуемо. Въззивният състав е преценил, че така договорените условия за настъпване изискуемостта на процесното вземане не противоречи на добрите нрави и не води до нищожност на тази клауза на това основание, доколкото подобна уговорка е напълно в съответствие със свободата на договарянето, прогласена в чл.9 ЗЗД, чието единствено ограничение е нарушение на повелителни законови норми и на добрите нрави.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, тези за допустимостта на обвързване плащането на възнаграждение по договор за изработка с настъпването на бъдещо несигурно събитие, което не зависи от волята на страните и за приложението на чл.25 ал.1 относно престацията само на едната страна.
Твърди,че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираните въпроси отговарят на горните критерии и явяват обуславящи изхода на спора.
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като разпоредбите на чл.9 ЗЗД и чл.25 ал.1 ЗЗД са ясни и недвусмислен и не се нуждаят от тълкуване, с цел отстраняването на неясноти в тях. По приложението им е налице съдебна практика, включително по чл.290 ГПК-т.е. от типа задължителна за съдилищата относно свободата на договарянето : Решение № 137 от 25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 888/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 208 от 4.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 637/2012 г., II т. о., ТК . Решение № 76 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 648/2010 г., IV г. о., ГК. По отношение на разпоредбата на чл.25 ал.1 ЗЗД, касаеща условието като модалитет на договорното съдържание също е налице задължителна съдебна практика-напр. Решение № 15 от 22.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 46/2013 г., II т. о., ТК и казуална такава на ВКС- Решение № 979 от 20.02.2008 г. на ВКС по т. д. № 541/2007 г., II т. о., ТК.
Липсата на неяснота на цитираните правни разпоредби, както и на достатъчна съдебна практика, с която обжалваният акт кореспондира в отговора на поставените от касатора въпроси, изключва наличието на основанието за допускане на касация, визирано в разпоредбата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК / така ТР №1 от 10.02.2010 г. на ОСГТК/.
От изложеното следва, че не е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение.
Касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.София срещу решение №254 от 10.02.2014 г. на Софийски апелативен съд по възз. т.д. №1495/2013 г. В ЧАСТТА , с която е отменено първоинстанционното решение №40 от 10.01.2013 по т.д. №1315/11 на СГС, ТО, 6-1 състав и искът на касатора срещу Министерство на здравеопазването за сумата от 1 930 лева- дължим задатък е отхвърлен не подлежи на касационо обжалване,съгласно чл.280 ал.2 ГПК, поради цена на иска под 10 000 лева.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №254 от 10.02.2014 г. на Софийски апелативен съд по възз. т.д. №1495/2013 г. в частта , с която е потвърдено първоинстанционното решение в за отхвърляне на иска за сумата от 25 090 лева.
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.София срещу решение №254 от 10.02.2014 г. на Софийски апелативен съд по възз. т.д. №1495/2013 г. В ЧАСТТА , с която е отменено първоинстанционното решение №40 от 10.01.2013 по т.д. №1315/11 на СГС, ТО, 6-1 състав и искът на касатора срещу Министерство на здравеопазването за сумата от 1 930 лева- дължим задатък е отхвърлен.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.