О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 23.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22 .01.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3120 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „У. Б.” АД, [населено място] против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 2120 от 14.08.2014 год., по ч.гр.д.№ 2711/2014 год., с което е потвърдено определението на Благоевградския окръжен съд от 05. 06. 2014 год., по гр.д.№ 132/2014 год. за връщане на подадената от настоящия частен жалбоподател искова молба срещу Г. М. П., с вх.№ 1609/07.05.2014 год., въз основа на която е образувано прекратеното гр.д.№ 132/2014 год.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В изложение на основанията за достъп до касация, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, частният касатор се позовава на едновременното наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Твърдението му е, че доколкото срещу същия ответник е предявил и друг установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, исковата му молба, по който, е с идентично съдържание, но е възприета от районен съд [населено място] за редовна по см. на чл.127 ГПК, то е налице противоречие в практиката на съдилищата по значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос. Същевременно, според изложеното ”въпросите, отнасящи се до основателността на исковата претенция не могат да бъдат поставяни като условия за нейната процесуална недопустимост.”
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно конституирана страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, при условията на чл.280, ал.1 ГПК, въззивен съдебен акт от категорията, посочени в чл.274, ал.3, т.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че прекратяването на производството по делото, на осн. чл.129, ал.4, във вр. с ал.3 ГПК, е правилно, тъй като в указания от решаващия съд срок констатираната в хода на производството по делото нередовност на исковата молба не е отстранена. Изложени са съображения, че съгласно чл. 127, ал.1, т.4 ГПК ищецът е длъжен да посочи обстоятелствата на които основава иска си. В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, при която се претендира установяване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение, произтичащо от договор за кредит, с настъпила предсрочна изискуемост, това означава, че в исковата молба следва да се посочат всички онези юридическите факти от които вземането произтича. Поради това и в исковата молба, предмет на разпореденото връщане, е било необходимо ищецът да посочени не само размера на заявената по реда на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК искова претенция, но и обстоятелствата, които индивидуализират претенцията му – конкретните неплатени вноски по кредита, основанията за твърдяната предсрочна изискуемост на дълга, което той не е изпълнил, въпреки изрично дадените му с разпореждане на Благоевградския окръжен съд № 2013 от 13.05.2014 год. конкретни указания в тази насока.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Частният касатор не е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както се твърди в изложението към частната касационна жалба. Бланкетното възпроизвеждане на текста на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС, като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите.
Изложените от касатора оплаквания в частната жалба, вкл. за наличие на подадена от същия касатор, като ищец, друга искова молба с идентично на съдържанието в процесната, не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по значими за крайния правен резултат по делото правни въпроси, свързани с приложение на конкретна процесуалноправна норма.
Само за пълнота на изложеното в тази вр. следва да се посочи, че по въпроса за редовността на исковата молба, необходимостта от изпълнение на дадените от съда указания и последиците при неотстраняване нередовността на исковата молба е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която в исковата молба следва да бъдат уточнени обстоятелствата, въз основа на които се предявява исковата претенция. Ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК и на чл.128 ГПК на ищеца се изпраща съобщение за отстраняване в едноседмичен срок допуснатите нередовности и ако той не ги отстрани в срок, исковата молба заедно с приложенията се връща. В хипотезата на предявен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, когато вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение, произтича от договор за кредит, ищецът е длъжен освен да индивидуализира същото по размер, да посочи и юридическите факти от които то произтича, вкл. обстоятелствата, обуславящи предсрочната му изискуемост. Следователно въззивният съд, като е съобразил законосъобразността на извършените от първоинстанционния съд съдопроизводствени действия, вкл. с оглед постановеното разпореждане за оставяне без движение исковата молба с подробно дадени указания и последвалото от неизпълнението им връщане на същата, не се е отклонил от постоянната практика на ВКС, наличието на която, при отсъствие на доказана обществена необходимост от промяната и, въобще изключва приложението на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на делото и предвид процесуалното правило на чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК, съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за деловодните разноски.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 2120 от 14.08.2014 год., по ч.гр.д.№ 2711/2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: