О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 23.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя Ваня Алексиева
ч. т. дело № 52/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от П. А. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. А. от АК [населено място], срещу определение № 758 от 31.03.2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 569/2014 г. Със същото се потвърждава протоколно определение от 20.11.2013 г. на СГС, ТО, 17 с-в, с което е прекратено производството по т. д. № 203/2012 г. на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, поради наличие на друго висящо дело – т. д. № 195/2012 г. на СГС,VІ, ТО, 17 с-в със същия предмет и страни.
По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на посоченото определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба и третите лица – помагачи не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по т. д. № 203/2012 г. пред СГС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 74 ТЗ от П. А. М. от [населено място] срещу „С. – К. Г. Д.” [населено място] за отмяна на приетите на 18.01.2012 г. решения от Общото събрание на дружеството, обективирани в два протокола от същата дата, с които ищецът е изключен от дружеството и освободен като управител на същото, както и е променен адреса на управление и са приети изменения в дружествения договор. С определение от 29.02.2012 г. съдът е прекратил производството по делото, тъй като е констатирал, че т. д. № 144/2012 г. е със същия предмет и страни. Този съдебен акт е отменен от САС с определение 1 428/04.07.2012 г. по ч. гр. д. № 2 464/2012, който е приел, че не е налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 110 742/08.10.2013 г. от процесуалния представител на третите лица – помагачи – адв. В.Д., с искане за прекратяване производството по делото, тъй като между същите страни на същото основание и със същото искане е образувано с по-ранна дата друго търговско дело – № 195/2012 г., което към него момент е висящо пред същия съдебен състав. Към същата е приложено и определение № 4 983/05.07.2013 г. по описа на СГС, постановено по т. д. № 195/2012 г. С протоколно определение от 20.11.2013 г. на СГС производството по делото е прекратено отново. Последното е обжалвано пред САС, който с определение № 758/31.03.2014 г. по ч. гр. д. № 569/2014 г. (предмет на настоящото производство) го потвърждава. Въззивният съд е приел, че е в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 126 ГПК, с оглед на което атакуваният пред него съдебен акт е правилен и законосъобразен.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
По силата на препращаща норма на чл. 278, ал. 4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Страната следва да посочи и обоснове кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и е от особено важно значение за изхода на спора. Трябва да се посочи и на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, а именно, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че е решаван противоречиво от съдилищата или че въпросът е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания трябва да се обосноват, а не само да се възпроизвежда законовия текст. Следва да се представят и съответните решения, чрез които страната доказва наличието на противоречива съдебна практика, а ако се касае за решения на Върховния касационен съд, да се цитират с точния им номер.
В конкретния случай, жалбоподателят не е посочил правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е задължен да го извежда от изложеното в касационната жалба.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Само за пълнота на изложеното следва да се допълни, че въззивният съд се е съобразил с формираната и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 126 ГПК, че от значение е формалното наличие на обективен и субективен идентитет между делата, а не съображенията на ищеца за предявяване на идентичните по основание искови претенции.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 758 от 31.03.2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 569/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: