О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 27.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.09.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 688 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 251 от 20. 08. 2013 год., по в.т.д.№ 44/2013 год.. Със същото е потвърдено решението на Варненския окръжен съд № 1758/ 12. 12. 2012 год., по т. д. № 1132/2012 год. за уважаване молбата, основана на чл.625 ТЗ, на „Е. С. О.” Е., [населено място] и на осн. чл. 630, ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на настоящия касатор с начална дата 01.06.2010 год., открито е производство по несъстоятелност по отношение на същия, определен е временен синдик, дата на първото събраните на кредиторите, органите на управление на длъжника са лишени от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото му, като тези им правомощия са възложени на временния синдик.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно ответникът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че материално-правните предпоставки на закона за обявяване на неплатежоспособността му са налице, твърдейки, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите му, а необслужване на задълженията му, произтичащи от търговска сделка, към конкретния кредитор – ищец се дължи не на обективни финансови затруднения, както необосновано е приел Варненският апелативен съд, а на несъгласието му с претенцията на последния и възникнал помежду им спор относно съществуването на основание за извършване на прихващане. В обстоятелствената част на касационната жалба са изложени подробни съображения и относно незаконосъобразно определения начален момент на евентуалната неплатежоспособност на ответното търговско дружество.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на материалното право: 1. „ Следва ли погасяването на задълженията на длъжника чрез продажба на активи , или по пътя на принудителното изпълнение- по образувани изпълнителни дела да се съобразява само в негова вреда, при преценка на относимите предпоставки за обявяване на неплатежоспособността?”; 2. „ Когато размерът на коефициентите за обща и бърза ликвидност на длъжника са над референтните стойности, показателите за финансова автономност показват добро финансово състояние и заедно с това размерът на актива е по- висок спрямо пасива на дружеството, достатъчно основание е ли е да се приеме, че затрудненията на длъжника не са временни и да бъде обявена неплатежоспособността му само поради това, че коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са под референтните стойности и тези коефициенти сами по себе си представляват ли самостоятелно и достатъчно доказателство за добро финансово състояние и платежоспособност ?” и 3.„ Длъжен ли е съдът при определяне началната дата на неплатежоспособността да прецени какво е икономическото и финансово състояние на длъжника към всяка от датите на спиране на плащанията, като изследва коефициентите за ликвидност и автономност на дружеството, за да прецени настъпило ли е обективното състояние на неплатежоспособност и към кой момент длъжникът е бил в състояние на неплатежоспособност?”.
Като израз на визираното противоречие със задължителната съдебна практика по първия от поставените въпроси е посочено постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ВКС № 64/23.03.2020 год., по т.д.№ 959/2009 год. на ІІ т.о., по втория – решение № 115/25.06.2010 год., по т.д.№ 169/2010 год. на ІІ т.о. и решение № 549/27.10.2008 год., по т.д.№ 239/2008 год. на І т.о., последното, представляващо казуална практика на касационната инстанция. Поддържаното несъответствие със задължителната практика по отношение на третия от формулираните въпроси, според изложеното, е илюстрирано от възприетото различно разрешение в решение № 115 от 25.06.2010 год., по т.д.№ 169/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допустимостта на подадената касационна жалба, с оглед постъпването и в канцеларията на въззивния съд след срока по чл.283 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е в срока по чл.283 ГПК, предвид датата на пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена- 21. 10.2013 год. и датата на съобщаване на въззивния съдебен акт на касатора – 20.09.2013 год. и подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт, е процесуално допустима.
За да потвърди постановеното на основание чл.630, ал.1 ТЗ решение на първоинстанционния съд Варненският апелативен съд е приел за доказани предпоставките по чл.608, ал.1 ТЗ – наличие на изискуемо и установено по основание парично задължение на ответното търговско дружество, произтичащо от търговска сделка – сключен с ищцовото ЮЛ – търговец договор за продажба на балансираща електрическа енергия за периода 01.03.2011 год. -31.03.2011 год. и невъзможност същото да бъде изпълнено. Въз основа на ангажираните по делото доказателства и възражението на ответника за надлежно извършено прихващане с насрещно вземане на длъжника, който доказателствен материал решаващият съд е подложил на обстоен анализ, е определен размера на дължимия остатък от непогасеното парично задължение на сумата 35 997.91 лв. и предвид посочения последен срок за плащане, е счетено, че изискуемостта на същата е настъпила на 15.04.2011 год.. Позовавайки се на всички събрани в процеса и относими към спора доказателства, вкл. обективираното в писмен вид твърдение на длъжника за „умишлено задържане на плащането”Варненският апелативен съд е изградил правен извод, че то не е доказано, вкл. чрез извършените частични парични престации, след началото на съдебното производство.
При обосноваване на крайния си правен извод за изпадане на ответника в трайно състояние на неплатежоспособност и неговата необратимост въззивната инстанция е съобразила заключенията на допуснатите и изслушани в първоинстанционното и във въззивното производства съдебно – счетоводни експертизи, според които коефициентът на обща ликвидност за отделните три изследвани периода е 1.2580, към 31.12.2010 год., 0.4559 към 31.12.2011 год. и.1.9096 към 31.12.2012 год., при референтни стойности за отрасъла 1-2 и във вариант на изключени вземания и задължения към свързани лица, а коефициентът за бърза ликвидност, съответно – за 2010 год. -1.1482, за 2012 год.- 1.8053 , а за 2011 год. – 0.3340.
Анализирайки съотношението между бързо ликвидните краткотрайни активи, към краткосрочните задължения за изследваните три периода с оглед на определения в икономическите експертизи коефициент на незабавна ликвидност решаващият съд е констатирал, че предприятието не е в състояние да обслужва и текущите си задължения само с най- бързо ликвидните си активи, което означава , че то изцяло е изпаднало в зависимо от събираемостта на краткосрочните си вземания, т.е от поведението на своите длъжници. В тази вр. за безспорен е възприет и факта, че при спряна производствена дейност към 31.12.2011 год. АД- длъжник е извършило значителни оперативни разходи, вкл. е отписало вземания в размер на 19 824 хил. лева, което е самостоятелно доказателство, за невъзможността му да събере вземанията си и то във висока степен.
Допълнителен аргумент в подкрепа на приетото трайно влошено финансово състояние на длъжника-ответник, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е и фактът, че дори и обикновена съпоставка на съотношението между актива и пасива на същия, въз основа на която вещите лица са изчислили коефициентите за неговата ликвидност, не обосновава извод за платежоспособност, твърдяна от страната. Същевременно обстоятелството, че за процесния период след 2009 год. се наблюдава бързо нарастване на текущите задължения на дружеството към персонала, социалното осигуряване и данъци само по себе си е достатъчна индиция за изпадането му в невъзможност да погасява и публичноправните си задължения. Такава индиция, според мотивите в обжалваното решение, се явява и спадането на приходите от основаната му дейност, за периода 2009-2011 год., са приблизително с 96%, при рязко нараснали за същия период разходите за дейността му. Затова, като е отчел и факта, че изслушаната пред въззивната инстанция експертиза е изготвена въз основа на балансови данни, без на вещите лица да са били представени първичните документи, представляващи основания за извършените записвания, без възможност за осъществяване на обективна проверка на основанията за класификация на активите и пасивите на текущи и дългосрочни, както и при отсъствие на данни за направена инвентаризация, за да се прецени наличността на описаните в инвентарните книги активи към изследваните дати Варненския апелативен съд е приел, че макар и като аритметична стойност те да показват много добро финансово състояние, то доколкото тя, като показател, е формирана от високия размер на собствен на дружеството капитал, в структурата на който е безспорно, че най- голям дял принадлежи на оценъчния резерв – 87.26% -несъмнено несамостоятелен източник на парични средства, предполагащ задължително заделяне на допълнителни финанси за ремонт на амортизираните активи, при продажбата на които за длъжника ще се формира загуба, заради занижената им пазарна стойност, то високите стойности на коефициентите за финансова автономност, в разглеждания случай, не се явяват израз на добро финансово състояние и платежоспособност. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изградения правен извод, според въззивния съд, е липсата на търговски и счетоводни документи, въз основа на които да се прецени редовността на водене счетоводството на АД, редовността на осчетоводяване на осъществените от него търговски операции, както и съответствието на последните при записванията в търговските книги.
Според съобразителната част на обжалвания съдебен акт, от значение за приетото състояние на неплатежоспособност, като основание за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл.625 ТЗ, са и установените по делото резултати от актуалната търговска дейност на ответника, отразени в регистрите му за периода 01.01.2012 год.- 31. 05. 2012 год., налагащи да се приеме, че с приходите си от оперативна дейност той не би могъл, в качеството си на търговец, да покрие краткосрочните си задължения към последната дата, възлизащи на 18 759 хил. лева., особено при липсата на данни за осъществявана стопанска дейност след тази дата и евентуално реализирани от нея приходи и безспорният факт на финансиране на текущата такава чрез разпродажба на Д.. С оглед установената по делото фактическа обстановка, относима към обективното финансово състояние на ответното ЮЛ – търговец, решаващият състав на Варненския апелативен съд е преценил като неоснователно възражението на последното за наличие на реална възможност от настъпване на обратимост на финансовите му затруднения, вкл. с оглед на извършените в изследваните периоди плащания , както от него, така и от трети лица, предприели погасяване на някои от задълженията му, като е отчел за ирелевантни в тази вр., в съгласие със задължителната съдебна практика, осъществените по принудителен ред погашения на дълговете му и минимално необходимите плащания, обслужващи пряко текущата дейност на предприятието.
По отношение приетата начална дата на неплатежоспособността – 01. 06. 2010 год., въззивният съд е споделил изцяло като основани на закона и доказателствения материал по делото, изводите на първостепенния съд, че това е моментът на най- ранното непогасено задължение на ТД [фирма], [населено място], към който са били налице всички признаци на неплатежоспособност по см. на чл.608 ТЗ, с оглед настъпилото трайното влошаване на производствената и финансова активност на същото, за което обективно финансово състояние извършеното или не погасяване на задължението му към конкретен кредитор ,чрез плащане, е ирелевантно.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че вторият и третият от поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси обосновават общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Недоказано по отношение на същите е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
Цитираното решение № 549/27.10.2008 год., по т.д.№ 239/2008 год. на І т.о. представлява казуална практика на касационната инстанция и според задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК е неотносимо към визираното в сочения критерия за селекция противоречие. Що се касае до решение № 115/25.06.2010 год., по т.д.№ 169/2010 год. на ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, то има задължителен за съдилищата в страната характер, но възприетото от въззивния съд разрешение, свързано с предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност, вкл. с оглед конкретните показатели за ликвидност, автономност и задлъжнялост на същия, като АД – търговец, за трите изследвани периода, както и начина на определяне началната датата на неплатежоспособността на длъжника не е в отклонение от дадения с него отговор на поставените въпроси.
Изводът на решаващия състав на Варненския апелативен съд за изпълнен фактически състав на чл.608 ТЗ, относно състоянието на неплатежоспособност, като основание за откриване на производство по несъстоятелност, съгласно чл.625 ТЗ, е изграден на база обстойна преценка на събраните по делото доказателства, вкл. заключенията на изслушаните и в двете инстанции съдебно- икономически експертизи, въз основа на която е счетено за безспорно, че длъжникът е в трайна невъзможност да изпълнява изискуеми задължения към своите кредитори по сключени търговски сделки и тези му затруднения нямат временен и обратим характер. Обстоятелството, че в случая тази преценка е обхванала всички относими към икономическото състояние на длъжника обстоятелства, изключва да е налице визираното несъответствие, доколкото различният правен резултат по съпоставяните дела произтича от различните факти и обстоятелства по същите.
Отделен в тази вр. е въпросът, че превеса на дълготрайните материални активи, спрямо задълженията му към всички кредитори, е от значение само при свръхзадълженост, а отсъствието на опасност за интересите на кредиторите се преценява на база съотношението между краткосрочни задължение и краткотрайни активи, което е и съобразил въззивният съд.
Останалият въпрос не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК , тъй като въобще няма характеристиката на правен въпрос, според разясненията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, а изразява несъгласието на касатора с извършената от въззивния съд преценка на доказателствения материал по делото и изградените въз основа на същата фактически изводи, което дори и да е основателно е относимо към основанията за касация по чл.281, т.3 ГПК, но е ирелевантно за наличие на предпоставките за достъп до касация.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала разноски, поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на ВКС,ТК, второ отделение не се произнася по отговорността за същите.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 251 от 20. 08. 2013 год., по в.т.д.№ 44/ 2013 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: