5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 27.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02.12.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 930/2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр.Стара З. против въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 394 от 14.10.2013 год., по в.т.д.№ 1176/ 2013 год., с което е потвърдено решение № 128 от 28.11.2012 год., по гр. д. № 1768/2012 год. на Старозагорския районен съд за уважаване на предявения от Н. Д. П. от [населено място] срещу касатора, като ответник, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК – за признаване на установено, че ищецът не му се дължи сумата 16 400 лева, представляваща главница по запис на заповед от 18. 05. 2007 год., ведно със законната лихва върху нея, начиная от 12. 12. 2007 год. до окончателното и изплащане, както и деловодни разноски от 331.00 лв., за които по реда на чл.237, б.”е” ГПК / отм./ е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3130/2007 год. на Старозагорския районен съд , както и 120 лв. разноски и пропорционална такса, съгласно чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЧСИ по изп. д. № 20088090400052 на ЧСИ С.К. с рег.№ 809 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд [населено място].
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на момента на въведен от процесуалния представител на ищеца нов факт в процеса, касаторът възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че длъжникът Н. П. не е бил надлежно уведомен от цедента за извършеното прехвърляне на вземането на [фирма], [населено място] на [фирма] с договор за цесия от 01. 10. 2009 год. и от последното на „ИНТЕРМЕДИЯ КОНСУЛТ БГ” Е.
с последващ договор за цесия от 14.02.2011 год..
Несъгласие жалбоподателят изразява и с приетата от Старозагорски окръжен съд недължимост на сумите по въведената от ответника каузална сделка – договор за заем, сключен между праводателя му и ищеца по спора .
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 по отношение на определените за значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.146, ал.3 ГПК и на чл.147 ГПК. Като израз на визираното противоречие със задължителната съдебна практика са посочени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК: № 98 от 09. 05. 2012 год., по гр. д. № 318/2011 год.; № 112 от 10.09.2012 год., по т.д. № 359/2011 год.; № 844/от 15.02.2-11 год., по гр.д.№ 1802/2009 год. и № 158 от 03. 07.2013 год., по гр.д.№ 1455/2013 год..
По отношение на определените за значими въпроси на процесуалното право – 1.”Допустимо ли е мотивирането на решението от страна на съда, въз основа на факти обстоятелства, събрани в нарушение на разпоредбите на чл.146, ал.3 ГПК и на чл.147 ГПК?” и 2. „Не е ли редно, с оглед принципа на равнопоставеност на страните в процеса, след като на едната страна е била предоставена възможност да сочи факти и обстоятелства в нарушение на разпоредбите на чл.146, ал.3 ГПК и чл.147 ГПК, на другата страна също да бъде предоставена аналогична възможност да сочи доказателства?”, касаторът поддържа критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Алтернативно е изразено и несъгласие с въведените от жалбоподателя оплаквания.
Върховният касационен съд,Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение на Старозагорския районен съд, по предявения отрицателен установителен иск, основан на чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е приел, че вземането на взискателя не съществува, тъй като присъдената въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.237 б.”е” ГПК/ отм./ сума е недължима на ответника, който няма качеството на кредитор. Изложени са съображения, че доколкото първоначален кредитор по процесното вземане, произтичащо от запис на заповед от 18.05.2007 год., за което по ч.гр.д.№ 3130/2007 год. на Старозагорския районен съд е издаден изпълнителен лист срещу издателя му, като длъжник и е образувано изпълнително производство по изп.д.№ 20088090400052 на ЧСИ С.К. с рег.№ 809 на КЧСИ е [фирма], прехвърлил с договор за цесия от 01.10.2009 год. същото на [фирма], а търговското дружество цесионер от своя страна, но вече в качеството си на цедент, го е цедирало на настоящия касатор „ИНТЕРМЕДИЯ КОНСУЛТ БГ” Е. с договор за цесия от 14.02.2011 год., то последното не се явява кредитор на длъжника, щом тази цесия безспорно не му е била съобщена по надлежния ред, установен императивно с чл.99, ал.3 ГПК – от предишния кредитор. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е и липсата на породено от договора за цесия от 01.20.2009 год. действие, поради което за цесионера по него – [фирма] въобще е отсъствало основание за прехвърли вземането, което не притежава.
С оглед решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт настоящият съдебен състав намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.146, ал.3 ГПК и на чл.147 ГПК, в случая са относими към правилността на обжалваното решение, поради което не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Твърдението, че ищецът е оспорил качеството на кредитор на ответника след срока по чл.146,ал.3 ГПК и е въвел нови обстоятелства, на които е основал иска си едва след първото заседание по делото/ в нарушение на разпореденото от чл.147 ГПК/, по правната си същност представлява оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, което като касационно основание по чл.281, т.3 ГПК не се отъждествява с предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Отделно от това, видно от протокола от с.з. на 25.09.2012 год., проведено пред първостепенния съд в самия доклад по делото е отразено, че ищецът оспорва качеството на кредитор на ответното ТД, позовавайки се и на извършена от първоначалния кредитор цесия. Но дори и да се възприеме тезата на касатора, то с оглед възложената му от чл.154 ГПК доказателствена тежест същият е следвало да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване фактите, от които вземането му произтича т.е. наличието на валидно сключен и породил действие спрямо длъжника договор за цесия, което означава да установи предпоставките на чл.99 ЗЗД, независимо дали ищецът се позовава на тях, оспорвайки качеството му на кредитор.
При отсъствие на общата главна предпоставка за достъп до касация, съставът на касационната инстанция, според задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не е длъжен да обсъжда въведеното селективно основание.
Отделен от това, само за прецизност следва да се посочи, че в случая цитираната от жалбоподателя, задължителна за съдилищата в страната, практика е и неотносима, тъй като касае различни от разгледаната хипотези. По реда на чл.290 ГПК, отделните състави на касационната инстанция са дали разрешение на конкретни правни въпроси свързани с приложението на чл.147 ГПК – дали известно на съделител завещателно разпореждане, което му е било предадено за съхранение от самия завещател, представлява ново обстоятелство и ново доказателство по см. на чл.147 ГПК, ако е било обявено след провеждане на първото по делото съдебно заседание във фазата по допускане на делата, и дали е разпоредбата е била приложима в производството по оспорване законността на извършено уволнение, за задължението на първоинстанционния съд по чл.146, ал.2 ГПК и правните последици от неизпълнението му, както и относно приложимия подзаконов нормативен акт по отношение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ .
Останалите формулирани в изложението въпроси не нямат характеристика на „правен въпрос” по см. на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като със същите всъщност касаторът е оспорил правилността на правните изводи на въззивния, като отново е изложил тезата си за процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, въведена и със самата касационна жалба.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирал заплащане на направените разноски в производството по чл.288 ГПК, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени в размер на сумата 500 лева/ петстотин лева/, реално заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно удостовереното от приложения договор за правна защита и съдействие от 05.02.2014 год., серия А ,№[ЕИК].
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 394 от 14.10.2013 год., по в.т.д.№ 1176/ 2013 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА ТД [фирма], гр.Стара З. да заплати на Н. Д. П. от [населено място] сумата 500 лева/ петстотин лева/, деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: