О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София 06.03.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 143/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. за о. на н. п. и., [населено място], срещу решение №1683 от 05.08.2014 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. №4390/2013 г., с което е потвърдено решение №5876 от 30.07.2013 г. по гр. дело №12603/2009 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу А. А. Д., М. А. Д. и [фирма] искове за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 832 662.90 лв.
Ответниците по касационната жалба А. А. Д., М. А. Д. и [фирма], всички с адрес [населено място], оспорват жалбата.
П. на Р. Б. не е заявила становище.
Софийският апелативен съд е приел, че с влязла в сила присъда №184/11.04.2006 г. по н. о. х. д. 52/2006 г. на Районен съд – Разград ответникът А. А. Д. е бил признат за виновен за това, че на 09.09.2005 г. е държал боеприпаси в голямо количество- 36 броя патрони с калибър 375 ***, 156 броя ловни патрони с калибър ****, 532 броя ловни патрони с калибър ******, 750 броя ловни патрони с калибър ****** и 302 броя ловни патрони с калибър *.** х 54 * или общо 1 776 броя ловни патрони, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 2 във връзка с ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода като на основание чл. 66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. В конкретния случай обаче не може да се направи основателно предположение, че придобитото от ответниците имущество е свързано с престъпната дейност на първия от тях. От събраните доказателства е видно, че А. А. Д. е бил правоспособен ловец. След приключване на наказателното дело са му върнати веществените доказателства по делото, а именно: карабина „Х. и К.“, модел ******, с № **-******; карабина „Б.“, модел **-**, калибър ****, с № **********; карабина „Б.“, модел *-**, калибър *** ***, с № */*****, карабина „Б.“, модел *-**, калибър ******, с № */******и карабина „Щ. М.“ калибър ******, с № ******, с принадлежащите им боеприпаси до разрешеното количество. Тези боеприпаси са същите, като тези които той е държал над разрешеното количество, без да има надлежно разрешение за това, с изключение на 302 броя ловни патрони с калибър *.** х ** *. Последните са били предназначени за нарезна ловна пушка „Тигър“, с калибър *.**, която е притежавал и продал на 11.04.2003 г., но без закупените преди това за нея патрони. С оглед на това може да бъде направен извод, че патроните, предмет на престъплението по чл. 339, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК са били свързани с качеството му на правоспособен ловец, а не са имали отношение към реализираните от него доходи, а оттам и към придобиваното въз основа на тях имущество.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: следва ли да се приема, че престъпната дейност по чл.339 НК не е от такова естество, за да реализира имуществена облага; недостигът на приходи предполага ли логическа връзка между престъплението и придобитото имущество и трябва ли логическата връзка да бъде доказана или е достатъчно само да може да се предположи с оглед конкретиката на делото. Според касатора тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1683 от 05.08.2014 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. №4390/2013 г. Повдигнатите въпроси не са обусловили изхода на делото, защото въззивният съд е отхвърлил исковете като неоснователни не поради това, че престъпната дейност по чл.339 НК не е от такова естество, за да реализира имуществена облага. Не е направен и извод, че недостигът на приходи предполага или не логическа връзка между престъплението и придобитото имущество, нито че логическата връзка трябва да бъде доказана. Исковете са отхвърлени защото не може да се направи основателно предположение, че придобитото от ответниците имущество е свързано с престъпната дейност на първия от тях. Този решаващ за изхода на делото извод е направен в съответствие със задължителната съдебна практика. Според ТР №7/2013 от 30.06.2014 г. по тълкувателно дело № 7/2013 г. на ВКС, ОСГК е необходимо да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото като е достатъчно връзката да може да се предположи логически с оглед обстоятелствата по делото.
Съобразно изхода на делото на ответниците по касационната жалба трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1683 от 05.08.2014 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. №4390/2013 г.
ОСЪЖДА К. за о. на н. п. и., [населено място], да заплати на А. А. Д., М. А. Д. и [фирма], всички с адрес [населено място], 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.