2_ 1627/13.11.2012
ЗДДФЛ, чл.24, ал.2, т.8
ЗДДФЛ, чл.24, ал.1
ЗДДФЛ,§1, т.26, б.”з”
относно: относно прилагането на чл. 24, ал. 2, т. 8 отЗДДФЛ
Отправили сте писмено запитване до ТД на НАП – .., препратено по компетентност в Дирекция ……………, в което сте описали следната фактическа обстановка:
В договора за управление на търговското Ви дружество, сключен на основание на решение на общото събраниеи регистриран по ТЗ имате клауза за изплащане нашест месечни възнаграждения, когато към датата на прекратяване на договора управителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Считате, че по своята същност това възнаграждение има характер на обезщетението по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда, което не влиза в облагаемия доход съгласно чл.24, ал.2, т.8 от ЗДДФЛ.Като аргумент посочвате, че правоотношенията по договори за управление и контрол са трудови правоотношения по смисъла на §1, т.26, буква „з” от ДР на ЗДДФЛ.
Поставяте въпроса: Облагаем доход ли е полученото възнаграждение или същото може да се приравни с обезщетението по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда?
Съгласно §1, т.26, буква „з“ (нова, ДВ, бр.113 от 2007 г., в сила от 1 януари 2008 г.) от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), за целите на данъчното облагане правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, са „трудови правоотношения“ по смисъла на този закон.Следователно, считано от 1 януари 2008 г., възнагражденията на изпълнителите по договори за управление и контрол подлежат на авансово и годишно облагане по реда, предвиден в ЗДДФЛ за облагането на доходите от трудови правоотношения, но при определяне на облагаемия доход по реда на чл.24 от ЗДДФЛ следва да се съобразяват относимите разпоредби към тези лица.
Обезщетението по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда се изплаща от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването.Съгласно чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Разпоредбата на чл.24, ал.2, т.8 от ЗДДФЛ ясно посочва като адресати лицата назначени по трудови правоотношения по КТ, които са получили такива обезщетения. В същата не са посочени като необлагаеми „други подобни обезщетения или възнаграждения”, за да има необходимост по тълкувателен път да се приравняват изплащаните от вас сумина обезщетението по КТ.
Предвид изложеното, считаме че изплатените възнаграждения на управителя, изпълняващ функциите си по договор за управление и контрол, при прекратяване на договора му са част от облагаемия доход по чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ.
‘