ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 947
София, 20.07. 2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2744 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на прокурор в А. п. София Бр. С. и като представител на П. на РБ /П./ срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 06.ІІ.2015г. по в.гр.д. № 2696/2014г.
Ответникът по кадационната жалба И. С. С. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Ив.С. е заел становище за нейната недопустимост, евентуално за неоснователност. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 06.ІІ.2015г. САС по въззивна жалба само на П. е потвърдил решението на СГС от 31.V.2014г. по гр.д № 2236/2013г. в осъдителните му части за сумите 3000лв. /от предявена претенция за 30000лв./, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, и 2000лв. обезщетение за имуществени вреди /заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за защитата му по досъдебно производство № ЗМ 15195/2012г./, настъпили вследствие на повдигането на обвинение за престъпление по чл.235 ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от 16.І.2013г. до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният е взел предвид, че по отношение на ищеца е било повдигнато обвинение на 11.ІХ.2012г. за престъпление по чл.235 ал.1 НК във връзка с проверка от служители при Д. София и съставен акт за административно нарушение на ищеца С. за това, че превозвал дърва за огрев с изтекъл срок на превозния билет; наказателното производство е прекратено с постановление на СРП, връчено на ищеца на 09.І.2013г., тъй като е прието, че деянието е несъставомерно от обективна страна; за осъщественото по това производство процесуално представителство С. заплатил на адвокат Б. 2000лв. Прието е, че твърдяните вреди са в причинна връзка с наказателното производство. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд съобразно чл.52 ЗЗД е взел предвид, че обвинението е за тежко престъпление, при взета най-лека мярка за неотклонение, при продължителност на наказателното производство около 4 месеца, както и че от действията на П. ищецът изживял силен стрес и притеснения, бил подтиснат, изплашен, готов да бъде задържан, при това за забавяне в изпълнение на служебните си задължения по превоз на товар, което е абсурдно. Относно имуществените вреди е прието, че съгласно чл.189 и чл.190 НПК не съществува правна възможност с присъдата на наказателния съд да се присъдят разноските на оправдания подсъдим, поради което те като понесена загуба могат да се обезщетят единствено по реда на ЗОДОВ, позовавайки се на практика на ВКС в този смисъл.
В изложението на П. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по процесуалноправния въпрос за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост съобразно т.ІІ от ППВС № 4/1968г. Решението противоречало и на т.3 и т.11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК, защото част от твърдяните вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т.19 от ТР № 1/2001г на ОСГК поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обвинението и вредите. Съдът се произнесъл и по материалноправния въпрос по определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и как се прилага общественият критерий за справедливост, решаван противоречиво от съдилищата – при сравнително сходни случаи размерите на обезщетенията били определяни при големи различия /сочи се практика/. Релевира се и въпросът дължи ли се обезщетение за имуществени вреди по реда на ЗОДОВ за направените в наказателното производство разноски, по който съществувала противоречива практика /сочат се решения на състави на ВКС, постановени по отменения и по сега действащия ГПК/.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Поставените от П. въпроси за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост и че част от твърдяните вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането са бланкетни, неконкретни, тъй като в тях не се сочи нито кои установени по делото обстоятелства не са взети предвид при определяне на обезщетението, нито кои вреди, за които обезщетение е присъдено, не са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед на това е невъзможна преценката дали въпросите са от значение за изхода на спора по делото. По въпроса за начина на прилагането на обществения критерий за справедливост с представената практика касаторът не обосновава твърдението си за наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като при сравнително сходни случаи обезщетенията били определени при големи различия. Така с решението по гр.д № 637/2011г. на ВКС ІІІ ГО е определено обезщетение в размер на 30000лв., имайки предвид продължителността на наказателното производство повече от 9 години, 37 дни задържане под стража, отразило се много зле на ищеца физически и психически, той бил публична личност и публичното отразяване на случая причинило негативни изживявания на него и на семейството му, уронени били доброто му име и професионална репутация, затворил се; с решението по гр.д № 5805/2013г. ІІІ ГО е определено обезщетение в размер на 3000лв. за незаконно обвинение по чл.210 ал.1 НК /измама/, задържане под стража повече от 3 години, продължителност на наказателното производство повече от 9 години, вземайки предвид и многократните осъждания на ищеца с влезли в сила присъди за други престъпления, повечето от които измами, при което установените вреди само отчасти са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение; с решението по гр.д № 99/2011г. на САС /влязло в сила/ са присъдени 4000лв обезщетение, като е взето предвид, че цялостното състояние на ищеца, за което му се дължи обезщетение за неимуществени вреди, е причинено не само от наказателното производство, за което е претендираното по делото обезщетение, а и от водените срещу него други тринадесет наказателни производства, за обезщетения за които са образувани отделни дела, поради което не е възможно по всички тях да се присъжда обезщетение в пълен размер, покриващо всички неимуществени вреди – чрез присъдените обезщетения по всички дела вредите му ще бъдат покрити в пълен обем. При съпоставката между разрешенията по тези случаи с това по разглеждания не се налага извод за наличие на сходство помежду им.
И по последния поставен от касатора въпрос /относно имуществените вреди/ със сочената практика не се обосновава противоречивото му решаване. Действително, даденото му от въззивния съд в разглеждания случай разрешение противоречи на това в решенията на ВКС по гр.д. № 6212/2007г. ІV ГО и по гр.д № 2939/2007г. на ВКС ІІ ГО, в които е прието, че присъждане на разноски по наказателно производство е допустимо само във висящия наказателен процес, но не и в отделно исково производство. Разрешението на въззивния съд, обаче, е в съответствие с това в решенията на ВКС по гр.д. № 5235/2008г. ІV ГО и по гр.д. № 55/2009г. ІV ГО, с които по реда на чл. 290 и следв. от ГПК практиката по този въпрос е уеднаквена по задължителен за първоинстанционните и въззивните съдилища начин.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 600лв. разноски за касационната инстанция /заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.ІІІ.2015г./.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, № 228 от 06.ІІ.2015г. по гр.д № 2696/2014г.
ОСЪЖДА П. НА РБ София да заплати на И. С. С. от [населено място] 600лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: