ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1316
София, 19. ноември 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4255 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 252/10.06.2015 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 332/2015, с което е потвърдено решение № 192/08.04.2015 на Хасковския районен съд по гр.д. № 240/2015, с което са отхвърлени исковете за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът С. Т. З., представляван от адв. М. Р. от АК – Хасково, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за действието на вписването на новоизбран управител на търговско дружество в Търговския регистър спрямо работниците и служителите (предвид конститутивния му ефект) и имат ли те (работниците и служителите) качество на трети лица по смисъла на чл. 141, ал. 6 ТЗ и за най-ранния момент, в който може да бъде прекратено трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за което се позовава и прилага противоречива съдебна практика: Решение № 135/09.11.2009 на ВКС по т. д. № 184/2009 и Решение № 3/24.02.2015 на ВКС по гр. д. № 3770/2014.
Ответникът по жалбата [фирма], представляван от адв. Б. Д. от АК – Хасково я оспорва, като счита, че същата е неоснователна, а повдигнатите от касатора въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС и не е налице противоречие с приложената практика на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил по безсрочен трудов договор като „Директор” на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи”, чиято дейност с решение на Общински съвет е прехвърлена към ответника [фирма]. Със заповед № 104/08.12.2014 на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата. Въззивният съд е приел, че е налице реално съкращение на единствена длъжност, поради което не е необходимо извършването на подбор, новото щатно разписание е в сила от 08.12.2014 г. и няма пречки заповедта за прекратяване на трудовия договор да съвпада по време с влизането в сила на новото щатно разписание. По отношение на вписването на промените в представителната власт на дружеството в Търговския регистър съдът е приел, че правомощията на новия управител възникват с избора му на 31.10.2014 г., а конститутивният ефект на вписването намира своето проявление само спрямо трети за дружеството лица, но не и за работниците и служителите, спрямо които управителят действа от името и за сметка на дружеството-работодател.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар вторият правен въпрос да обуславя решението по делото. По първия правен въпрос въззивният съд е съобразил по същество установената съдебна практика, че отношенията между търговското дружество и наетите работници и служители са вътрешни (вж. определение № 509/18.05.2010 на ВКС, ІІІ ГО по гр.д. № 1910/2009), действията без представителна власт може да бъдат потвърдени от ненадлежно представлявания работодател с предявяването на иска или с отговора на исковата молба (вж. решение № 33/28.02.2014 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1284/2012), както и че трудовото правоотношение може да бъде прекратено най-рано в последният работен ден на действието на старото щатно разписание (вж. решение № 379/15.10.2012 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 944/2011).
На ответника по касацията [фирма], следва да бъде присъдена сумата 500,00 лева разноски в касационното производство, както се претендират
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 252/10.06.2015 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 332/2015.
ОСЪЖДА С. Т. З. да заплати на [фирма], сумата 500,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.