Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
5166_15_opr_288_108zs@236zzd
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
София, 09.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5166 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ Д. Г. В. с фирма „М. – Д. В.” и К. И. В. срещу въззивно решение № 63 от 1.07.2015 г. по гражданско дело № 130 /2015 г на Бургаския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено решение, с което срещу жалбоподателите са уважени искове с правно основание чл.108 вр. чл.111 ЗС. и чл.236,ал.1 ЗЗД
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещната страна Г. Д. В. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
В исковата молба ищецът изрично е посочил правното основание на исковете си и е посочил тяхната правна квалификация: написал е, че предявява искове с правно основание чл.108 вр. чл.111 ЗС и чл.236 ЗЗД. Правната квалификация на иска по чл.108 вр. чл.111 ЗС е посочена и в допълнителни молби (л.8 и л.25). В отговора си на исковата молба (л.53) ответникът – жалбоподател в настоящото производство е изложил доводи за неоснователността на исковете, като е посочил изрично правната квалификация на иска по чл.108 вр. чл.111 ЗС.
Във визирания проектодоклад (определение по чл.140,ал.1 ГПК по подготовка на делото в закрито заседание) (л.57 и 58) първоинстанционният съд е посочил изрично, че предявените исковете са с правна квалификация чл.108 вр. чл.111 ЗС и чл.236 ЗЗД и че приема за разглеждане предявените искове с исковата молба и уточняващи молби, както и че ответниците следва да докажат направените възражения.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е приел за разглеждане всички предявени искове, че изрично е посочил, че приема за разглеждане предявените искове с исковата молба и уточняващи молби, а в мотивите на определението си е обсъдил аргументите на ищеца по иска му по чл.108 вр. чл.111 ЗС. Въззивният съд не е приел, че ответникът не е доказал факти, за които носи доказателствена тежест, а че доводите му, включително този, че правото на ползване на ищеца е погасено по давност, са неоснователни.
Жалбоподателите твърдят, че въззивното решение е неправилно, тъй като съдът не е приет за основателен негов довод, че първоинстанционният съд се е произнесъл недопустимо по искове с правно основание чл.108 ЗС и 236 ЗЗД, които не е приел за разглеждане, тъй като в определението си по чл.140,ал.1 ГПК е посочил правната квалификация на исковете само в мотивите, а не и в диспозитива на определението.
Жалбоподателите извеждат процесуалноправните въпроси: 1 за задължението на съда и обхвата на доклада по чл.140,ал.1 ГПК (докладът е уреден в чл.146 ГПК): дали при неприет изрично в диспозитива на доклада по чл.140,ал.1 ГПК иск и при липсата на разпределение на доказателствената тежест по неприетия иск, води ли този порок до отмяна на постановеното решение или този порок е несъществен. 2. дали постановеното решение е в противоречие с практиката по ВКС по чл.190 ГПК (чл.290 ГПК) относно разпределение на доказателствената тежест.
Въпросите следва да се уточнят в смисъл: дали когато в определението си по чл140,ал.1 ГПК (в проекта за доклад – в определението по подготовка на делото в закрито заседание) първоинстанционният съд посочи правната квалификация на предявените искове единствено в мотивите, но не и в диспозитива на определението, това представлява процесуално нарушение и дали то е съществено. И дали когато първоинстанционният съд не е дал изрично указания за разпределение на доказателствена тежест, това представлява процесуално нарушение и дали то е съществено.
Доколкото въззивният съд по довод на жалбоподателя е приел, че не е допуснато процесуално нарушение – първоинстанционният съд е приел за разглеждане всички предявени искове, като изрично е посочил, че приема за разглеждане предявените искове с исковата молба и уточняващи молби и в мотивите е обсъдил аргументите на ищеца по иска му по чл.108 вр. чл.111 ЗС (посочил е и правната му квалификация), въпросът не е обуславящ.
Въззивният съд не е обсъждал дали първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение на задължението си за разпределение на доказателствената тежест по приетите за разглеждане искове и не е следвало да го обсъжда, доколкото не е установил процесуално нарушение по докладването на предявените искове и не е бил сезиран с довод за процесуално нарушение по разпределение на доказателствената тежест. Поради което и въпросът, свързан с твърдението за липсата на разпределение на доказателствената тежест, също не е обуславящ.
Жалбоподателите извеждат процесуалноправния въпрос: доколко е допустим иск по чл.108 ЗС спрямо невладеещия собственик и следвало ли е съдът да укаже на ищеца необходимостта от отстраняването на тази абсолютна процесуална предпоставка.
И този въпрос не е обуславящ, доколкото съдът е приел за установено твърдението на ищеца, че ответникът Д. В. (жалбоподател в настоящото производство) упражнява фактическа власт върху имота.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а искането на ответника за присъждане на разноските за процесуално представителство е основателно за сумата 700 лева, чието уговаряне и заплащане е отразено в договора за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 63 от 1.07.2015 г. по гражданско дело № 130 /2015 г на Бургаския апелативен съд, г.о..
Осъжда ЕТ Д. Г. В. с фирма „М. – Д. В.” и К. И. В. да заплатят на Г. Д. В. сумата 700 (седемстотин) лева за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.