ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1409
София, 10.12.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4271 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д.П. като процесуален представител на М. М. М. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 24.ІV.2015г. по т.д. № 106/2015г.
Ответникът по касационната жалба ТПК „М.” [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1ГПК чрез адвокат П.Ч. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение В. е потвърдил решението на В. от 02.ХІІ.2014г. по гр.д № 5649/2014г., с което е прието за установено по отношение на ТПК „М.”, че М. М. М. дължи на Кооперацията 6000 евро, представляващи главница по два договора за заем от 26.ХІ.2012г., и 673.26 евро обезщетение за забавено плащане за посочен период, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните са сключили помежду си два договора за заем на по 3000 евро със срок за връщане 31.І.2013г. Договорите са подписани от тях въз основа на взето от УС на ТПК решение за предоставянето на заем на ответника в размер на 6000 евро, като между двата подписа е изписан от последния ръкописен текст „получих 3000 евро три хиляди”. Касовата наличност на ТПК към 26.ХІ.2012г. е давала възможност за изплащане на сумата 12000лв. Като несъстоятелно е оценено възражението на ответника, че ТПК не разполагал с парични средства в евро и поради това тя е била в невъзможност да изпълни задължението по договорите – в каква валута е касовата наличност не е от естество, не позволяващо при необходимост паричните средства да се трансформират в друга валута. Договорите са частни диспозитивни документи, които са подписани от ответника като заемател, видно от съдебно-графологична експертиза, в тях той саморъчно е записал, че е получил сумите по заемите, което по същество представлява разписка за изпълнение по договорите от кредитора, представляваща и доказателство за сключването им. Спорът относно редовността на счетоводните книги е приет за неотносим, както и че дали извършеното плащане по договорите е отразено в счетоводството на ТПК касае изпълнение на задължения по данъчното законодателство, което би било основание за ангажиране на административнонаказателната й отговорност. Не са доказани възраженията за наличие на пълна симулация. Ответникът не е представил доказателства за връщане на заетите суми. Не е основателно възражението на ответника за прихващане със сумата 8000 евро по договор за паричен заем от 12.ХІІ.2012г. – той не е представил доказателства да е дал реално на ищеца уговорената сума, а и с нотариална покана от 10.ІV.2014г. договорът е развален поради неизпълнението по него на задължението за предаване на сумата. По възражението за липса на идентичност на страните в заповедното и в исковото производство е прието, че съгласно чл.11 ал.1 ЗГР ЕГН е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица, той е уникален номер, чрез който тези лица се определят еднозначно, установява се идентичност между лицата М. М. М. и М. М. М. чрез единния граждански номер.
С определение от 06.ІІ.2015г. въззивният съд е оставил без уважение искането на М.М., заявено във въззивната му жалба, за допускане на гласни доказателства за възражението му, че не е подписал процесните договори и не е получавал реално суми по тях /уточнение в този смисъл на доказателственото искане в отговора, направено в с.з. на 07.Х.2014г./, приемайки, че не е налице допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при преценката за недопустимостта им на основание чл.164 ал.1 т.3 ГПК , което да обосновава предпоставките по чл.266 ал.3 ГПК.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивното решение е недопустимо, защото: липсвал идентитет между страните по заповедното и настоящото исково производство; съдът излязъл извън спорния предмет, тъй като било налице в решението осъдително произнасяне и при несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума /относно различни лица/; не били допуснати поискани още с отговора доказателства. Поставени са и въпросите: 1.следва ли презумпцията за налични средства в лева по каса на ЮЛ да се предполага наличие на предпоставки за трансформирането им в друга валута и от това евентуално превалутиране да се прави извод за изплащане съгласно еврово договаряне между физическо и юридическо лице, което следва да води счетоводството си по правилата на ЗСч – в противоречие с едно решение на ВКС; 2. следва ли искът да не се допускат гласни доказателства при опорочена воля на страните, подписали договор за заем относно факти, свързани с неговия начин на подписване и други факти, свързани с клаузи по договора – в противоречие с две решения на ВКС; 3. за значението на редовно воденото счетоводство и ползването на положителни факти от него за страната, която го е водила, и неприлагането на чл.182 ГПК при облигационни отношения между ФЛ и ЮЛ – в противоречие с практиката на ВКС; 4. трябва да се зачита волята на страните при сключване на договорите, имащи силата на закон за тях, затова меродавно ще бъде уговореното между тях при договаряне в евро – в противоречие с практиката на ВКС; 5. следва ли да се отменят решенията поради нередовност на исковата молба при несъвпадане на страните в заповедното и исковото производства, респективно несъответствие между обстоятелствената част и петитума – в противоречие с практиката на ВКС. С разглеждането на касационната жалба щяло да се постигне правилно и точно прилагане на закона и ще се допринесе за градивното развитие на българското право.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Поставеният от касатора въпрос относно допустимостта на въззивното решение поради липса на идентитет между страните по заповедното и исковото производства е неотносим към извода на въззивния съд, че е установена идентичност между М. М. М. /по заповедното и по договорите за заем/ и М. М. М. чрез индивидуализация на лицето с единния му граждански номер [ЕГН]. Произнасяне по въпрос, обусловил този извод, касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване /релевираните от него съображения в изложението в тази връзка са по съществото си такива по чл.281 ГПК, които се преценяват от касационния съд, ако касационно обжалване бъде допуснато/, а той не може да бъде взет предвид служебно от касационния съд /така ТР № 1/2009г. на ОСГТК/.
Не е от значение за изхода на спора по делото въпросът относно допустимостта на решението, тъй като съдът излязъл извън спорния предмет поради осъдително /а не установително/ произнасяне. Това е така, защото въззивният съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт, с който е прието за установено, че касаторът дължи на ТПК 6000 евро главница по договорите за заем и мораторна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в какъвто смисъл са заявените с исковата молба обстоятелства, представляващи основанието на иска, и претенция.
Въпросът за недопускането на доказателства /чрез свидетелски показания/ няма отношение към твърдението за недопустимост на въззивното решение.
Първият /по номерацията в определението/ поставен от касатора въпрос е неотносим към изхода на спора. Въззивният съд не е презумирал налични парични средства в лева в касата, нито е презумирал наличие на предпоставки за трансформацията им в друга валута, нито е формирал извод от евентуално превалутиране за изплащане съгласно еврово договаряне. Решаващият извод в тази връзка е, че видът на наличната в касата валута не прави невъзможно изпълнението на задължението на заемодателя по договорите, тъй като не е от естество, не позволяващо трансформирането й в друга валута при необходимост. Произнасяне по въпрос, обусловил този извод, не е релевирано като основание за допускане на касационно обжалване.
И вторият въпрос в изложението е неотносим към произнасянето от въззивния съд, че не е допуснато от първоинстанционния процесуално нарушение при преценката за допустимостта на гласни доказателства, което да обосновава наличието на изключението по чл.266 ал.3 ГПК от забраната по чл.266 ал.1 ГПК за събиране на доказателства във въззивното производство.
Няма произнасяне от въззивния съд и по въпроса за значението на редовно водено счетоводство, за ползването на положителни факти от него за страната, която го е водила, и по прилагането на чл.182 ГПК при облигационни отношения между физически и юридически лица. Не е релевиран въпрос, обусловил извода в тази връзка – дали извършеното изплащане на процесните суми е отразено в счетоводството на ТПК касае изпълнение на данъчно задължение, обосноваващо евентуално ангажиране на административнонаказателна отговорност, предмет на друго производство. Следва да се посочи и че поставеният въпрос не би бил от значение за изхода на спора с оглед решаващият извод за доказано изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя сумите по договорите за заем с писмените изявления върху тях на последния, че е получил сумите.
Няма произнасяне от въззивния съд и по четвъртия поставен в изложението въпрос. Това е така, тъй като с атакуваното решение съдът не е отрекъл, а е съобразил волята на страните в договорите за предоставяне на заем в евро.
Не е основание за допускане на касационно обжалване и петият поставен от касатора въпрос по изложените вече съображения във връзка с твърдението за недопустимост на въззивното решение.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ТО, № 327 от 24.ІV.2015г. по т.д № 106/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: