О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1439
гр. София, 16.12.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6091 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 31.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 6724/2014 г., от ІІІ”В” състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е потвърдил решение на първоинстанционен съд, с което частично е уважен предявения иск с правно основание чл.128 КТ, както и обективно съединен иск с правно основание чл.224 КТ. Съдът е приел, че трудовото възнаграждение на ищеца за периода м.06.2012г.- м.10.2012г. не е изплатено. Прието е, че разпоредбата на чл. 270 КТ изисква работодателят да установи твърдението, че е платил трудовото възнаграждение, като е направен извод, че от доказателствата по д0елото това не се установява. По отношение на това доказване, съдът е приел, че наличието на плащане се доказва с полагането на подпис от работника или служителя, или от пълномощника му, с който се удостоверява получаването на сумата, или до превеждане на трудовото възнаграждение на влог в банка. В случая съдът е приел, че дължимостта на сумите от страна на ответника е установена от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по допуснатата ССчЕ, от което съдът е приел за установено, че по разплащателните ведомости на ответното дружество са начислени суми за трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.06.2012г. – 04.10.2012г., в размер на Б. 7434.78 лв., както и за м.10.2012г. обезщетение за 8 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на брутната сума от 737.89 лева, като в разчетно – платежните ведомости няма подпис на получател на сумите. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че с представените по делото РКО ищецът е получил трудовите си възнаграждение за процесния период. По отношение на плащане с РКО, съдът е приел, че с РКО може да бъде доказано плащане, ако същият съдържа изискуемите реквизити, тъй като разходния касов ордер представлява нареждане на ръководството на предприятието, търговеца, респективно търговското дружество до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута на вписаното в ордера лице. Прието е от състава на въззивния съд, че този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на предприятието и се използва във възприетата от съответното предприятие /търговско дружество вътрешна организация на дейността по отчитане на парични средства, като за да бъде доказано с разходен извършено плащане, е необходимо в него да се установи лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието за плащане. В конкретния случай, въззивният съд е приел, че от представените РКО се установява получаването на суми от страна на ищеца, но не е ясно основанието за това, и най-вече, че тези плащания представляват именно дължимото на ищеца за процесния период трудово възнаграждение и дължимото му обезщетение по чл.224 от КТ. В това отношение, съдът се е позовал и на заключението на вещото лице, което е отнесло тези плащания в графата „РКО издадени на друго основание или без основание”. На следващо място, съдът е приел, че представените РКО не са осчетоводени в счетоводството на дружеството, както и липсва отбелязване във ведомостите, че трудовите възнаграждения са получени именно с РКО. Въз основа на горното, състава на съда е приел, че с процесните РКО не е доказано, че ищецът е получил дължимото му за процесния период трудово възнаграждение.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Сочените правни въпроси са свързани с процесуалната възможност, с разходен касов ордер да се доказва изплащане на трудово възнаграждение, както и изобщо с доказателствената сила на разходния касов ордер в тази насока, както и задължението на съда да приспадне от дължима сума като трудово възнаграждение заплатена с разходен касов ордер сума. Съдът не е отрекъл процесуалната възможност , с разходен касов ордер да се доказва изплащане на трудово възнаграждение, както и изобщо с доказателствената сила на разходния касов ордер в тази насока, напротив, обсъдил е представените доказателства, като мотивите му, за да приеме за установено липсата на плащане са липсата на посочване на основание за плащането, като в тази насока е приел, че липсват доказателства за заплащане именно на претендираното трудово възнаграждение. По този въпрос е налице и задължителна съдебна практика, отразена и в представеното решение № 350/30.10.2013 г. на ВКС, ІV гр.отд. на ВКС, по гр.д.№ 1474/2013 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, кактто и посоченото в това решение друго решение на ВКС, отново постановено по реда на чл.290 ГПК. В тези решения е дадено разрешение на така поставения правен въпрос, като разрешението е, че този първичен счетоводен документ /РКО/ се съставя при плащане на пари от касата на предприятието и се използва във възприетата от съответното предприятие /търговско дружество вътрешна организация на дейността по отчитане на парични средства, като за да бъде доказано с разходен извършено плащане, е необходимо в него да се установи лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието за плащане. Това е приел и въззивният съд с обжалваното решение. Наличието на задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос, както и нейното съобразяване от въззивния съд с обжалваното решение, води и до липсата на сочените касационни основания в тази насока. По отношение на правния въпрос, свързан с възможността и задължението на съда да приспадне от дължимата сума заплатена с РКО ордер сума, съдът не е формирал правни изводи, извън мотивите, с които приема, че с РКО не е заплатено трудовото възнаграждение, претендирано от ищеца. Възражение за прихващане с други суми, изплатени на друго основание не е правено в настоящия процес, като съдът от една страна не е отрекъл тази възможност, както и свое задължение, но не е бил длъжен да излага мотиви в тази насока, предвид липсата на направено възражение за прихващане с дължими суми, на друго основание.
Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 6724/2014 г., от ІІІ”В” състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.