5_20-00-191/19.05.2015 г.
чл.26, т.2 от ЗКПО;
чл.10, ал.1 от ЗКПО;
чл.13, ал.1 от ЗДДС;
чл.117, ал.1, т.1-4 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № ….2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването са поставени въпроси, свързани сдейността на „Б“ ООД (EИК 202297958).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Предметът на дейност на „Б“ ООД е търговия с английска литература и подаръци – нови и употребявани. Дружеството е регистрирано по ЗДДС.
В процесът на работа, дружеството закупува книги от международни платформи за търговия на нови и втора употреба стоки като Е-Bay и Amazon. Закупените стоки се заплащат онлайн чрез банковите сметки на дружеството.
За покупките на артикулите, които имат много малка стойност, „Б” ООД не получава фактури.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Ще се признаят ли за данъчни цели разходите, документирани с приложените към запитването документи?
2. Следва ли извършваните от дружеството покупки да се отразят в дневниците по ЗДДС и да се начислява данък с издаването на протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Поставеният по отношение на прилагането на ЗКПО въпрос е свързан с разпоредбата на чл.26, т.2 от същия закон, която предвижда, че не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Изискванията за документална обоснованост се съдържат в чл.10, ал.1 от ЗКПО, според която счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. В ЗКПО няма специални изисквания към издаваните първични документи, различни от тези определени в ЗСч.
С разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗСч са определени минимален брой реквизити, които следва да се съдържат в първичния счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица.
Данъчният закон не поставя изискване към наименованието на документите, съгласно които се отчитат разходи. В този смисъл всеки документ, съдържащ предвидените в чл.7 от ЗСч задължителни реквизити, се счита за първичен документ, респективно основание за осчетоводяване на разходи.
Обръщаме Ви внимание, че съгласно чл.3, ал.2 от ЗСч, счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции, с изключение на документите, които са данъчни документи по смисъла на чл.112, ал.1, т.1 и 2 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Случаите при които задължително се издава протокол са регламентирани в разпоредбата на чл.117, ал.1, т.1-4 от ЗДДС.Видно от т.1 от разпоредбата, протокол се издава задължително в случаите по чл. 84 от ЗДДС – от получателя на доставка при ВОП на стоки.
В изложената фактическа обстановка е посочено, че „Б“ ООД закупува книги и артикули (подаръци) посредством платформите за онлайн търговия Е-Bay и Amazon, но не става ясно кой е доставчик на стоките, както и дали доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в държава членка на ЕС. В тази връзка следва да се разгледат следните хипотези:
?Ако „Б“ ООД купува стоки (книги и подаръци) от данъчно задължено лице, което е регистрирано в държава членка на ЕС, то в този случай ще е налице ВОП. В тази връзка и на основание чл.117, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.84, ал.1 от закона, „Б” ООД следва да начисли данък с протокол, който следва да бъде издаден в срок от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
?В случай, че дружеството закупува стоки от данъчно незадължено лице в държава членка на ЕС – при тази хипотеза извършваните доставки няма да се квалифицират като ВОП, респ. за дружеството няма да възникне задължение за облагане с ДДС.
?Ако дружеството закупува стоките от трето лице, което е установено в трета страна, за българското дружество ще е налице внос, по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който въвеждането на необщностни стоки на територията на страната представлява внос.
Във връзка с гореизложените хипотези следва да се има предвид, че в качеството си на получател, „Б“ ООД следва да изиска от доставчика достатъчно информация с която да се определи вида на облагането.
Имайте предвид и специалните разпоредби на облагане на маржа на цената при търговия на стоки втора употреба. В случай, че „Б“ ООД
е дилър на стоки втора употреба, за него ще важат правилата, разписани в глава XVII от ЗДДС.
‘