2_1458/28.11.2013г.
ЗКПО – чл.33, ал.1
ЗДДФЛ- чл.24, ал.2, т.5, буква „б”
ОТНОСНО: Данъчно третиране на начислени и изплатени суми за дневни пари при командироване на нает персонал съгласно Закона за данъци върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
В запитването описвате следната фактическа обстановка: Дружеството Ви командирова работници по реда на чл.121, ал.3 от КТ. Работникът и работодателят постигат съгласие за целия период на командировката, който е повече от 30 календарни дни, да бъдат изплатени дневни в рамките на двойния размер от определените в приложение 2 на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ (по 70 евро на ден), възможност, регламентирана в чл.17, ал.1 от Наредбата.
Въпросите, които поставяте са:
– необлагаем доход ли са така определените суми за дневни по см. на чл.24, ал.2 т.5, б.”б” от ЗДДФЛ/разработили сте примери/;
– данъчно признат разход ли са в тези случаи сумите за дневни пари по реда на ЗКПО.
С оглед на изложеното, определената компетентност на Националната агенция за приходите и при сега действащата нормативна база, свързана с осигурителното и данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Относно приложението на ЗКПО:
Данъчното третиране на командировъчни разходи, в т.ч. и сумите за дневни, е уредено в чл.33 от ЗКПО.
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато са изпълнени следните условия:
-пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице;
-командированите физически лица са в наемни взаимоотношения с работодателя/възложителя на задачата: в трудови правоотношения, наети по извънтрудови правоотношения, наети по договор за управление и контрол.
За целите на данъчното признаване на счетоводните разходи за дневни, освен горните изисквания, следва да сте изпълнили и общият принцип на корпоративния закон за документалната обоснованост на счетоводните разходи по смисъла на чл.10 от закона с първичен документ, който отразява вярно стопанската операция.
В случай, че отчетените счетоводни разходи, не отговарят на горните условия на ЗКПО, с техния размер се извършва преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на чл.26, т.1, респ.т.2 от ЗКПО.
ЗКПО не поставя лимит на разходите за дневни пари, които предприятието изплаща на командированите лица, съответно отразява в счетоводството си. Предвид обстоятелството, че правната и документална регламентация на командировките в чужбина се съдържа в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, отговорът на въпроса относно размера на данъчно признатия разходза дневни пари следва да се търси именно в Наредбата.
Нормативното основание за изплащане надневни пари в размери, различни от определените в приложение № 2, но които не могат да превишават двойния им размер, е регламентирано в чл.17, ал.1от Наредбата, а в чл.37, ал.1 от същата е уреден реда и доказването на дните на престой в чужбина.
Коментираните разходи ще бъдат признати за данъчни цели при спазване изискванията на двата нормативни акта – ЗКПО и НСКСЧ.
Относно приложението на ЗДДФЛ:
За целите на облагането с данък върху доходите, размерът на дневните пари, изплащани на командировани лица е регулиран чрез нормата на чл.24, ал.2, т.5, буква „б” от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
Съгласно горният регламент в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
Както вече коментирахме, нормативният акт, уреждащ лимита на разходите за транспорт, квартирни и дневни, с който следва да се съобразите е НСКСЧ. Всяка сума, надхвърляща двукратния размер на дневните пари, определена по реда на чл.17, ал.1 във връзка с приложени № 2 от Наредбата, ще представлява на основание чл.24, ал.2, т.5, буква „б” от ЗДДФЛ облагаем доход за физическото лице – получател.
Независимо от горното, следва да имате предвид, че съгласно чл.13 от ЗКПО, респ. чл.75 от ЗДДФЛ, когато в международен договор /данъчна спогодба/, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.
Тъй като условията за командироване в чужбина, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите са регламентирани с НСКСЧ и предвид§ 7 от нейните преходни и заключителни разпоредби съгласно който, Министърът на финансите и Министърът на транспорта дават указания по прилагането й съобразно своята компетентност, то по въпросите относно тълкуването и прилагането на разпоредбите и следва да се обърнете към тях.
‘