Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
3219_16_opr_288_108zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
София, 30.12. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3219 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Г. К. Г., Е. К. Г., Л. В. П., П. Н. Г., И. Н. Г. – П., Л. А. П. срещу въззивно решение от 14.03.2016 г. по възз. гр. д. № 2103 /2015 г на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателите с правно основание чл.108 ЗС срещу Г. А. Д. и С. С. Д. за предаване на владението на жилищна сграда – постройка от 34 кв.м..
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Г. А. Д. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено следното:
При оспорване на иска по чл.108 ЗС ищецът трябва да проведе пълно и главно доказване на предпоставките за уважаването му – че ищецът е собственик на вещта на соченото от него основание и че ответникът я владее без основание.
Ищците основават претенциите си за придобиване на масивната едноетажна сграда в дъното на двора по приращение, т.к. са собственици на дворното място, в което е построена. Дворното място твърдят, че са придобили в собственост по силата на закона – чл.1,ал.1, вр. чл.3 ЗВСОНИ в качеството им на наследници на бившите акционери на [фирма]. Това тяхно качество е оспорено от ответника – че не установяват кои лица са били акционерите
Установено е по делото, че дворното място и триетажната сграда в него са били отчуждени по ЗОЕГПНС. Съгласно чл.3,ал.2 ЗВСОНИ се възстановява собствеността на всички юридическите лица ,.., чиито имоти са били отчуждени по начин, посочен в чл.1 и чл.2,ал.1 и 2. Когато юридическите лица не съществуват при влизането на този закон в сила собствеността се възстановява в полза на съдружниците или на членовете им, съответно на физическите лица, които са били съдружници към момента на прекратяването им.
Следвало е ищците да установят кога е прекратено АД, чиито акции са на приносител и кои са били към този момент акционерите.
Ищците са се позовали на представен протокол от 1948 г. и списъкът на акционерите, посочен в него, според книгата на акционерите към 1944 г. Списъкът не е актуален, в него е вписан починал преди това през 1947 г. акционер. Не се установява обаче дружеството да е прекратено в този момент. От представено съдебно определение от 1950 г. е видно, че дружеството не е било прекратено и до този момент, като притежателите на акциите са различни от посочените в списъка от 1944 г. Липсват и доказателства за идентичност на едно от имената с наследодател на ищците. От писмо до Министъра на вътрешната търговия от 1952 г. е видно, че дружеството не е прекратено и до този момент.
Изводът на въззивния съд е, че ищците не се легитимират като възстановени собственици и ревандикационният иск следва да бъде отхвърлен още на първа предпоставка.
Жалбоподателите са извели следните правни въпроси :
1. Процесуалноправен: с изтичането на срока по чл.131,ал.1 ГПК преклудира ли се възможността на ответника да прави възражения относно предпоставките на реституцията по ЗВСВОНИ в полза на ищеца, да оспорва доказателствената сила на представени от ищеца с исковата молба писмени доказателства и да прави искания по доказателствата.
Въпросът е изведен във връзка с довод, че въззивният съд е приел, че няма пречка ответникът да оспорва основателността на иска.
Въпросът не е обуславящ. Във въззивната жалба няма такъв довод за неправилност (има само за преклузия за оспорване на доказателства), а въззивният съд не следи служебно дали първоинстанционният съд е допуснал такива процесуални нарушения.
Към това следва да се добави, че съдът и без възражениия трябва да установи правата на ищеца, за да уважи иска му.
А и съгласно приетото с т.4 от ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС преклудира се възможността на ответника да прави възражения, основани на известни нему факти, не да оспорва иска.
2. Материалноправен (на два пъти в различни редакции): следва ли съдът да изложи мотиви относно наличието на спорното право на собственост за всеки ищец поотделно.
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както жалбоподателите твърдят. Изводът на съда е, че ищците не се легитимират като възстановени собственици. Изводът се отнася до всички ищци. Основава се на извод, че не са доказали кога е прекратено АД и кои са били акционерите с акции на приносител към този момент.
Затова не са обуславящи и следващи въпроси, основани на твърдение, че правото на собственост на праводателите на ищците към минал момент е установено. Съдът не е приел такова нещо, нито, че не е установена промяна на акционерите след одържавяването, а обратното – различни списъци.
3. Процесуалноправен: отбелязването в акта за държавна собственост на лицата, от които е бил отчужден имотът, ползва ли се с доказателствена сила на официален документ.
Въпросът не е обуславящ, изводите на съда не са основани на него. Съдът е приел, че от значение е друго – кои са били акционерите към момента на прекратяването на дружеството, което е станало по-късно в неустановен момент.
4. Достатъчно ли е съдът да установи право на собственост в различни моменти от време, за да се приеме, че същото съществува и в промеждутъка.
Въпросът не е обуславящ. Искът е отхвърлен, защото не е установено, че ищците са наследници на лицата, които са били акционери към момента на прекратяване на АД.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 14.03.2016 г. по възз. гр. д. № 2103 /2015 г на Варненския окръжен съд,.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.