2_1730/03.11.2010г.
ЗДДС, чл.21, ал.2, чл.25, ал.4
Относно: данъчно третиране на посреднически услуги по осигуряване на превозвач, съгласно ЗДДС, в сила от 01.01.2010г.
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ”-… Ви уведомяваме следното:
В запитването посочвате, че дружеството има намерение да сключи договор за посредничество с гръцка фирма, регистрирана по ДДС в Гърция, за осигуряване на български превозвачи, които да извършва транспорт от Гърция до Румъния и от Гърция до България. За всеки направен транспорт ще получавате комисионна като възнаграждение за осигурения превозвач.
При така описаната фактическа обстановка, поставяте следните въпроси:
1.Следва ли да се начислява ДДС във фактурата, която ще издаде дружеството за полученото възнаграждение и ако не се начислява, на кое основание?
2.Трябва ли да се подава VIES декларация за комисионното възнаграждение?
3.Трябва ли да има доказателствен материал за доказване на транспорта?
4.На коя дата следва да се издаде фактурата, като в договора ще бъде посочено, че заплащането ще става до 30-число на следващия месец?
Предвид изложената непълна фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС /посл.изм.ДВ, бр.95 от 01.12.2009г./ и ППЗДДС, изразяваме следното принципно становище:
На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички възмездни облагаеми доставки на услуги, когато са извършени от данъчно задължено лице и са с място на изпълнение на територията на страната и не са с предмет на освободени доставки. Следователно, за да се определи дали предоставяните от дружеството посреднически услуги са облагаеми за целите на ЗДДС или не, следва да се определи мястото на изпълнение на тези услуги, с оглед разпоредбите на закона.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС /обн.ДВ, бр.95 от 01.12.2009г./ е променен общия принцип за определяне на мястото на изпълнение на доставките на услуги и е заменен с нов, като мястото на изпълнение вече се определя според статута на получателя, дали същият е данъчно задължено или данъчно незадължено лице и неговото установяване.
От изложеното в запитването може да се приеме, че получател на предоставените от дружеството посреднически услуги е данъчно задължено лице /фирма регистрирана по ДДС в Гърция/, поради което, мястото на изпълнение на услугите ще се определи съгласно общото правило на чл.21, ал.2 от ЗДДС и е на територията на държавата, в която получателят е установил независимата си икономическа дейност.
В случаите, при които тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Изключение от посоченото правило е налице, когато получателят използва услугата изцяло за лични нужди или за личните нужди на работниците или служителите си. В този случай мястото на изпълнение на доставката, на основание чл.21, ал.3 от ЗДДС се определя по реда на ал.1 от същия член и е там, където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност.
Предвид посочената разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДДС са възможни следните хипотези при определяне мястото на изпълнение на доставката на услуга:
1.Когато получателят на услугата е данъчно задължено лице, което е установило независимата си икономическа дейност извън страната /в случая в Гърция/, мястото на изпълнение на доставката на услуга е извън територията на страната, когато услугата не се предоставя на постоянен обект на територията на страната. За доставки с място на изпълнение извън територията на страната данък не се начислява, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС. За доставка, по която данъкът е изискуем от получателя по доставката, във фактурата като основание за неначисляване на данъка се посочва съответната разпоредба на закона или правилника, съгласно която данъка се начислява от получателя. В тези случаи като основание за неначисляване на данъка в издаваната фактура, се посочва „чл.21, ал.2 от ЗДДС”.
2. В случай, че услугите се предоставят на постоянен обект на получателя, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то тогава мястото на изпълнение е мястото където се намира този обект. За целите на облагането с ДДС „постоянен обект” е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие,…….. склад за търговия, сервиз,……. определено помещение /собствено, наето или ползвано на друго основание/ или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна” /§ 1, т.10 от ДР на ЗДДС/. Предвид това, ако получателят е установил независимата си икономическа дейност извън страната /независимо дали в друга държава членка или трета страна/, но обектът за който е предназначена услугата е на територията на страната, то доставката ще е с място на изпълнение на територията на страната и ще е облагаема, съгласно чл.12 от закона. В този случай, за дружеството като доставчик ще възникне задължение за начисляване на данък по реда и в сроковете, предвидени в закона.
По силата на чл.125, ал.2 от ЗДДС /Изм.-ДВ, бр.95 от 2009г., в сила от 01.01.2010г./, регистрирано лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал.1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период. Съгласно чл.117, ал.2, т.4, б.”б” от ППЗДДС, VIES-декларацията се изготвя по образец и съдържа данъчните основи на доставките на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка.
Услугата, по която ще бъдете доставчик, подлежи на доказване с всички относими към доставката доказателства, доколкото в ЗДДС и ППЗДДС няма изрично регламентирани такива.
Във връзка с въпроса, на коя дата трябва да издадете фактура, в запитването посочвате, че ще договорите заплащането да става до 30-число на следващия месец.
Съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, като доставчик сте длъжен да издадете фактура не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
За да бъде установена датата на данъчното събитие за тези доставки е необходимо да се изследват конкретните условия на сключения договор, във връзка с тези доставки.
Данъчно събитие по смисъла на ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16 от същия закон. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. По смисъла на закона, услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея, съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
Изключенията от този основен принцип са регламентирани в следващите алинеи на чл.25 от ЗДДС.
Предвид непредставянето на договор, не може да се определи конкретно в коя от хипотезите на разпоредбата на чл.25 от ЗДДС ще попаднат услугите, които ще бъдат извършвани от Вашето дружество.
В случая би могла да намери приложение нормата на чл.25, ал.4 от ЗДДС, съгласно която при доставка на услуги с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6, ал.2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
В случай, че ще предоставяте „спедиторска услуга” по смисъла на чл.22, ал.5 от ЗДДС, то тогава следва да се съобразите и с разпоредбите на чл.22, ал.6 от същия закон.