О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 895
гр. София, 11.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3499 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], срещу решение № 97 от 25.05.2017г. по в. гр. дело № 159/2017г. на Пловдивски апелативен съд, III граждански състав, в частта му, с която е отменено решение № 9/09.01.2017г. по гр. д. № 81/2016г. по описа на Окръжен съд–Стара Загора и вместо него е постановено ново, с което е уважен иска на А. Г. Р., гражданин на Руската Федерация, със съдебен адрес [населено място], [улица], с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като [фирма] е осъден да заплати на ищеца сумата 13 000 евро (25 426 лева), част от общо получената от дружеството сума 22 137 евро, платена на отпаднало основание – развален от ищеца с исковата молба от 20.06.2016г. предварителен договор за продажба от 14.08.2008г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.06.2016г. до окончателното изплащане, и по касационна жалба на ответника [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], срещу горепосоченото въззивно решение в частта му, с която е отменено решение № 9/09.01.2017г. по гр. д. № 81/2016г. по описа на Окръжен съд–Стара Загора и вместо него е постановено друго, с което е уважен иска на А. Г. Р. с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като [фирма] е осъден да заплати на ищеца сумата 26 562 евро (51 950,76 лева), платена на отпаднало основание- развален от ищеца с исковата молба предварителен договор за продажба от 14.08.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2016г. до окончателното изплащане. С въззивното решение [фирма] и [фирма] са осъдени да заплатят на А. Г. Р. сумата 7 593 лева – деловодни разноски общо за двете инстанции.
По касационната жалба на ответника [фирма]:
Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1/ „Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си по същество, като обсъди всички релевирани от страните доводи и възражения, съставляващи защитните им позиции по делото?“, сочейки допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- противоречие на атакуваното решение със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, а именно с решение № 15/30.01.2015г. по гр.д. № 4604/2014г. на ВКС, IV ГО; решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, II ГО; решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, IV ГО; решение № 228/01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014г. на ВКС, I ГО; решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №113-2016- III ГО на ВКС и решение №57-2011- III ГО на ВКС;
2/ “При наличие на две задължени лица – продавачи по предварителен договор за продажба на недвижим имот, поради съсобственост, следва ли предпоставките за тяхната отговорност по същия да се разглеждат общо или следва да се преценяват за всеки един от правните субекти, когато тази съсобственост е прекратена междувременно?“, сочейки допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие на атакуваното решение със задължителната практика на ВКС, а именно с решение № 178/21.10.2009г. по т.д. № 192/2009г. на ВКС, ТК, II ТО по чл. 290 ГПК;
3/ „Откога тече срокът за погасяване правото да се развали и/или обяви за окончателен предварителен договор с фиксирана дата на сключване, от тази дата или от датата, на която е станало невъзможно изпълнението на договора поради отчуждаване на имота в полза на трето лице?“, сочейки допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие на атакуваното решение със задължителната практика на ВКС, а именно с решение № 239/03.07.2014г. по гр.д. № 1019/2014г. на IV ГО, ВКС по чл. 290 ГПК и
4/ „Допустимо ли е предявяване на иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД по договор с фиксиран срок за изпълнение 30.09.2009г. на датата 20.06.2016г. без наличието на каквито и да било допълнителни споразумения за удължаване на срока?“, навеждайки допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По касационната жалба на ответника [фирма]:
Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила– основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба навежда доводи за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1/ „При договорена между страните възможност при наличие на забава, продължила над 30 дни след изтичане на договорения срок, да развали договора без писмено да дължи предизвестие да се приема на основание чл. 87 ЗЗД, че поканата до изпадналата в забава страна е елемент от фактическия състав на развалянето на договора?“, сочейки противоречие на атакуваното въззивно решение с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, а именно с решение № 31/13.11.2009г. по т.д. № 661/2008г. на II ТО, решение № 47/31.03.2011г. по т.д. № 706/2010г. на II ТО и решение № 251/07.01.2013г. по т.д. № 1002/2011 г. на II ТО;
2/ „От кой момент започва да тече погасителната давност по чл. 111 ЗЗД при положение, че страна по договора се е възползвала от договорената клауза за разваляне на договора без предизвестие?“ и
3/ „Явява ли се плащането, извършено на физическо лице, което не е страна по договора, валидно плащане въпреки изричната договорка цената да се заплаща по банков път по сметка на дружеството?“.
Ответникът по касационните жалби /ищец в производството/ – А. Г. Р. подава писмен отговор в рамките на законния преклузивен срок, в който излага становище за неосъществени предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационните жалби. Претендира съдебно – деловодните разноски в настоящото касационно производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД с цена над 5 000 лв., но не са налице общото и допълнителните основания на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено, че между ответниците, в качеството им на продавачи, и ищеца, в качеството му на купувач, е сключен валиден предварителен договор за продажба на следния собствен на ответниците недвижим имот: студио № 38, с площ 42,84 кв.м., находящо се на 3-ти жилищен етаж, състоящо се от: антре, баня с тоалетна, спалня с монтиран климатик и с изградени възли за монтаж на кухненски бокс, тераса, ведно с 7.35 кв. м. идеални части от общите части на сградата с административен адрес: [населено място], [улица], при договорена окончателна продажна цена в размер на 47 124 евро, платима на части в определени срокове и размери, по посочената в договора банкова сметка с титуляр ответника [фирма]. Според Пловдивски апелативен съд съгласно чл. 5 от договора при неплащане на вноските по продажната цена 30 календарни дни след изтичане на договорения срок, продавачите могат да развалят договора и без писмено предизвестие, в който случай дължат на купувача връщане на внесените суми на база платежни документи, намалени с 20 %, като в чл.7 е договорено собствеността върху имота да се прехвърли на купувача след въвеждане на строежа в експлоатация по предвидения в закона ред и разрешаване на ползването му със съответния административен акт, в срок до 30.10.2009г..
Въззивният съд е установил, че на 10.11.2008г. ищецът е заплатил на представляващия ответника [фирма] управител С. М. Д. сумата 14 137 евро в брой съгласно представена по делото разписка. Посочил е, че независимо от обстоятелството, че тази сума не е платена по банковата сметка, посочена в договора, а е предадена на управителя на едно от ответните дружества – продавачи, това плащане се явява валидно, доколкото в разписката лично продавачът декларира, че е във връзка с процесния договор от 14.09.2008г.. Пловдивски апелативен съд е установил също, че на 22.12.2008г. ищецът е превел по посочената в договора сметка третата вноска от цената-сумата 9 425 евро, дължима до 20.12.2008г., а на 29.06.2009г.- сумата 17 137 евро, дължима до 31.05.2009г., като е намерил, че съгласно чл.2 ал.1 от договора последната вноска от 9 425 евро не се дължи предварително, а при сключване на окончателния договор за продажба. Счел е, че плащанията на вноските от продажната цена са извършени след посочените в договора падежи, но преди изтичане на договорения 30-дневен срок в чл. 5, поради което липсва основание за разваляне на предварителния договор от страна на продавачите по реда на чл. 5 от същия. Решаващият съд е заключил, че на 30.10.2009г.- датата, до която е следвало сградата да бъде въведена в експлоатация и да бъде прехвърлена собствеността върху процесния недвижим имот, както и до момента на прехвърляне на последния от продавача на трето лице – 20. 06. 2011г., ищецът е изправна страна по договора, тъй като е платил всички договорени вноски от цената с настъпил падеж. Неизправна страна по процесния предварителен договор според въззивния съд са ответниците, които са в забава по отношение на задължението за въвеждане на процесната сграда в експлоатация, извършено на 27.01.2010г., т.е. 7 месеца по-късно от договорения срок, като и след това те запазват това свое качество, тъй като вместо да изпълнят договорното си задължение да поканят ищеца да сключи окончателен договор, те продават ателието на трето лице. Пловдивски апелативен съд е приел, че след 20.06.2011г., изпълнението на задълженията на ответниците за прехвърляне на собствеността е невъзможно да бъде осъществено по тяхна вина, тъй като на тази дата имотът – предмет на предварителния договор, е прехвърлен на третото лице- А. Драгилев, като от тази дата /20.06.2011г./ е започнал да тече 5-годишният давностен срок по чл. 114 ЗЗД вр. с чл. 87, ал. 5 ЗЗД за разваляне на договора от страна на купувача по реда на чл. 87, ал. 2, пр. 1 ЗЗД /поради настъпила невъзможност за изпълнение на задълженията на продавачите/. Приел е също, че с предявяване на исковата молба, съдържаща волеизявление за разваляне на процесния предварителен договор, на 20.06.2016г., купувачът – ищец е реализирал правото си да развали договора в рамките на петгодишния давностен срок, в хипотезата на чл. 87, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. На 20.06.2016г. – датата на разваляне на договора, според въззивния съд, е станало изискуемо и вземането на ищеца за връщане на платените по предварителния договор парични суми, тъй като тогава е упражнено правото на разваляне на договора от изправната страна на основание чл. 87, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и е отпаднало основанието за извършените плащания. Възражението на ответниците за изтекла погасителна давност досежно исковата претенция е счетено за неоснователно, тъй като 5-годишният давностен срок по чл. 114 ЗЗД не е бил изтекъл към датата на подаване на исковата молба /20.06.2016г./, с която ищецът предявява иска за връщане на сумите, дадени на отпаднало основание.
По касационната жалба на ответника [фирма] не са налице релевираните общо и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва формулираният правен въпрос да е от значение за изхода на конкретния правен спор, т.е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, обективирани в решението. По отношение на първия процесуалноправен въпрос, посочен от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната му жалба, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че дори да се приеме, че той осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване, макар и непрецизно формулиран, то той е разрешен изцяло в съответствие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, вкл. визираната от касатора, която между впрочем е формирана по различни правни въпроси. Въззивният съд е мотивирал решението си по същество, като е обсъдил всички релевирани от страните доводи и възражения, съставляващи защитните им позиции по делото, спазвайки нормите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, след което е формирал своите фактически и правни изводи по делото, за да приеме за основателни предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу двамата ответници.
Вторият формулиран процесуалноправния въпрос, посочен от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната му жалба, не осъществява общия селективен критерий за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е формирал решаващите си правни изводи относно осъщественото разваляне на предварителния договор за продажба във връзка със съсобствеността върху процесния имот между ответниците. Той е приел, че след 20.06.2011г. изпълнението на задълженията на ответниците за прехвърляне на собствеността е невъзможно, тъй като на тази дата имотът- предмет на предварителния договор, е прехвърлен на трето лице- А. Драгилев, което е породило правото на изправната страна – купувача да развали договора на основание чл. 87, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Ирелевантно за този извод се явява обстоятелството, че след сключване на предварителния договор за продажба и след извършеното плащане от страна на ищеца в полза на ответника [фирма] на част от договорената продажна цена в размер на 14 137 евро, правата върху целия имот – предмет на предварителния договор са концентрирани в патримониума на продавача [фирма] поради извършена разпоредителна сделка между бившите съсобственици на 04. 12. 2008г.. Предварителният договор обвързва сключилите го страни и правото на развалянето му възниква при неизправност на насрещната страна, като не е налице невъзможност за изпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността върху имота с окончателен договор, когато един от съсобствениците – продавачи е станал изключителен собственик. В последния случай цялото задължение е изпълнимо от последния, поради което въобще в полза на купувача не може да възникне право да развали предварителния договор на основание чл. 87, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че по отношение на третия материалноправен въпрос, релевиран от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната му жалба, е осъществено общото основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, но липсва допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, сочен в изложението към касационната жалба. Цитираното решение № 239/03.07.2014 г. по гр.д. № 1019/2014 г. на IV ГО, ГК, ВКС, в противоречие с което касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл, има предмет съществено различен от настоящия- иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Независимо от това, следва да се отбележи, че по приложението на чл. 87, ал. 2 ЗЗД е създадена постоянна съдебна практика, според която, за да упражни кредиторът правото си на извънсъдебно разваляне на договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок, трябва да са налице няколко предпоставки: да е налице виновно неизпълнение на длъжника, за което последният отговаря; кредиторът да отправи едностранно изявление за разваляне на договора; да е налице някоя от трите хипотези – да е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря, или безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време, т. е. при фикс сделки. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за първоинстанционните и въззивните съдилища, например решение № 203/30.01.2012г. по т. д. № 116/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 100/03.07.2012г. по т. д. № 307/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. Въззивният съд правилно и в съответствие с горепосочената задължителна съдебна практика е приел, че след настъпването на невъзможност за изпълнение на задълженията на ответниците за прехвърляне на собствеността поради прехвърляне на имота на трето лице е възникнало правото по чл. 87, ал. 2, пр. 1 ЗЗД в полза на ищеца и съответно оттогава е започнал да тече 5-годишният давностен срок по чл. 87, ал. 5 ЗЗД за разваляне на договора от страна на купувача, който не е изтекъл към датата на исковата молба.
По отношение на последния въпрос, поставен от касатора: „Допустимо ли е предявяване на иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД по договор с фиксиран срок за изпълнение 30.09.2009 г. на датата 20.06.2016 г. без наличието на каквито и да било допълнителни споразумения за удължаване на срока?“, не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел за установена хипотезата на чл. 87, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, а не хипотезата на разваляне на договора поради това, че той е следвало да бъде изпълнен непременно в уговорения срок, като доводът за характеризиране на процесния договор като фикс сделка е намерен за неоснователен. Следователно правният въпрос не е обсъждан от въззивния съд във вида, в която е формулиран, а освен това той не е от значение за изхода на спора.
По касационната жалба на ответника [фирма] не са налице общото и допълнително основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по релевираните въпроси.
Първият въпрос няма формулировка на въпрос въобще, вложеният в него смисъл е неразбираем, поради което не може да бъде направен извод дали е от значение за изхода по конкретното делото и за формиране решаващата воля на съда съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият въпрос, релевиран от касатора, също не удовлетворява изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК за наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Вземанията, предмет на настоящото дело, не се погасяват с тригодишната давност по чл. 111 ЗЗД, а с общата 5-годишна давност по чл. 114 ЗЗД. В случай, че се касае до техническа грешка досежно приложимата към процесното правоотношение норма за погасителната давност, при разваляне на двустранен договор без срок за изпълнение, изискуемостта на вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за престираното по разваления договор, от настъпването на която започва да тече петгодишната погасителна давност, настъпва в момента на отпадане на основанието – развалянето на договора /т. 7 Постановление № 1 от 28. 05. 1979г. по гр. д. № 1/1979г. на Пленума на ВС/, който в хипотезата на чл. 87, ал. 2, пр. 1 ЗЗД съвпада с получаването на волеизявлението за разваляне, направено от ищеца за първи път в исковата молба. Това е началният момент на погасителната давност, а даденото разрешение по този въпрос от въззивния съд е в съответствие със задължителната практика на ВС – цитираното по-горе ППВС.
По отношение на третия процесуалноправен въпрос, посочен от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната му жалба, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че същият е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд по отношение на иска на другия ответник- [фирма], но не и по отношение на иска на касатора [фирма]. Поради това не е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по този поставен въпрос.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото на ищеца се дължат разноските в настоящото касационно производство, но доколкото не са представени доказателства за сторени такива разноски, те не му се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97 от 25. 05. 2017г. по в. гр. дело № 159/2017г. на Пловдивски апелативен съд, III граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: