О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
София, 18.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 31.10.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1468 /2017 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по ч.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ” АД, [населено място] против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 368 от 17.03.2017 г., по в.гр.д.№ 2437/2016 г., с което е потвърдено решение на Варненския районен съд № 3874 от 27.10.2016 г., по гр.д.№ 6897/2016 г. за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] срещу касатора, като ответник, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за вземане в размер на сумата 23 033.49 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че неподписаният от представител на органите на полицията констативен протокол от 19.05.2016 г. води до нередовност на извършената корекционна процедура, поради което не е годно основание за процесната корекция на сметките на ищеца, независимо от установеното неточно измерване на отчетената от търговския електромер доставена му електрическа енергия.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право:”Липсата на орган на полицията при осъществена проверка по реда на чл.43-44 ПИКЕЕ, при която се установява промяна в схемата на свързване на измервателната система при съставен констативен протокол за извършената проверка, отговарящ на изискванията на ч.47 ПИКЕЕ, има ли за своя последица липса на годно основание за осъществяване на корекцията?”
Като израз на поддържаното селективно основание по т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК са посочени решения на различни състави на Варненския окръжен съд: № 1336 от 04.11.2016 г., по гр.д.№ 1701/2016 г. ;№ 1423 от 16.11.2016 г., по в.гр.д.№ 1698/2016 г., № 1329 от 1011.2016 г., по в.гр.д. № 1456/2016 г.; № 1028/22.07.2016 г., по в.гр.д.№ 1091/2016 г.;№ 653 от 16.05.2016 г., по в.гр.д.№ 707/2016 г. и по в.гр.д.№ 2880 / 2014 г..
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност оспорва и въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, а.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да потвърдени първоинстанционното решение на Варненския районен съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма], [населено място], че ищцовото търговско дружество [фирма], [населено място] не му дължи сума в размер на 23 033.49 лв. – стойност на начислена електрическа енергия по извършена корекция на сметка за периода 20.02.2016 г. – 19.05.2016 г. за обект на потребление, находящ се в м. Ч., [населено място], с абонатен № 1504004 и клиентски № [ЕГН], за което вземане е издадена фактура №[ЕИК] / 01.06.2016 г. решаващият състав на Варненския окръжен съд е приел, че при така събраните доказателства, вкл. показанията н св. С.М., които подробно е анализирал, ответното ЮЛ – търговец не е доказало, че обусловената от извършената на 19. 05. 2016 год. техническа проверка на монтирания в обекта на ищеца уред за отчитане на доставената до същия електроенергия, корекционна процедура съответства на предвидените в действащите към този момент Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и на ОУ на доставчика условия и начислената въз основа на нея сума, предмет на иска, е за реално потребено количество от същата. Изложени са съображения, че макар при проверката, осъществена по реда на чл.47 ПИКЕЕ да е констатирано неправомерно вмешателство в схемата за свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа и по този начин част от консумираната от ищеца електроенергия, преминала през трите измервателни системи на електромера да не е отчетена по втората и третата измервателни системи и според заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза изчислената за доплащане от потребителя електроенергия да е в рамките на допустимата да премине през СТИ за периода от 90 дни, липсата на всички указани в чл.47 и чл.48, ал.2 ПИКЕЕ реквизити в съдържанието на съставения за конкретната хипотеза констативен протокол – присъствие на органи на полицията и на представител на дружеството – потребител, както и подписване на документа от полицейски служител, изключва да е налице създадената от законодателя правна възможност за електроразпределителното дружество да коригира процесната сметка за минал период по отношение количеството пренесена електрическа енергия. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изградения правен извод за съставен констативен протокол в несъответствие с предвидената в приетите от ДКЕВР, по силата на законова делегация от чл.83, а.2 ЗЕ, Правила за измерване на количеството електрическа енергия, изключващ възприемането му за годно основание за начисляване на процесната сума, въззивният съд е посочил както липсата на ангажирани в хода на процеса доказателства за получен при осъществената проверка отказ за изпращане полицейски екип, въз основа на надлежно отправен сигнал, така и за присъствие на представител на потребителя по време на същата.
С оглед решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили крайния правен резултат по делото настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос на материалното право обосновава общата предпоставка по см. на задължителните разяснения в т.1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като се явява значим за изхода на делото по конкретния правен спор, но недоказан по отношение на същия е поддържания критерий за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираните и приложени с касационната жалба решения на отделни състави на Варненския окръжен съд, с които въведената допълнителна процесуална предпоставка е обоснована, са без изрично отбелязване да са влезли в сила и само на това основание, според задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, те не подлежат на обсъждане, тъй като не се включват в практиката на съдилищата в страната.
Освен гореизложеното селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК в случая е неприложимо и поради формирана по реда на чл. 290 и сл. ГПК практика на ВКС, израз на която е служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 104 от 16 08.2016 г., по т.д.№ 1671/2015 г. на състав на І т.о. на ВКС. Със същата е даден отговор на формулирания от касатора материалноправен въпрос и той е в смисъл, че разпоредбата на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ е от императивен порядък, поради което въведените с нея задължителни изисквания относно начина на съставяне на констативния протокол представляват задължителни елементи на основанието, от което възниква правото на оператора на съответната мрежа да извърши корекции. Последица от липсата на изпълнено изискване на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ за присъствие на проверката по чл.43 и чл.44 ПИКЕЕ на орган на полицията, при съставен констативен протокол, макар и отговарящ на останалите изисквания на чл.47 ПИКЕЕ е отсъствие на надлежно възникнало за оператора на електроразпределителната мрежа право да извърши корекция на сметката за електрическа енергия на потребител, респ. на право на крайния снабдител да претендира суми, начислени на потребителя въз основа на тази корекция.
С тази задължителна за съдилищата в страната към момента на постановяване на обжалваното въззивно решение практика на ВКС, която настоящият съдебен състав изцяло споделя, Варненският апелативен съд се е съобразил, поради което не е налице основание за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирал деловодни разноски за касационната инстанция, които с оглед процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК и задължителните указания в т.1 на ТР № 6/12 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС му се следват, но само ако са реално извършени, каквито доказателства по делото не са ангажирани.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 368 от 17.03.2017 г., по в.гр.д.№ 2437 / 2016 г., по описа на с.с.
ОСТАВЯ без уважение, като неоснователно, искането на [фирма], [населено място] за присъждане на деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: