1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
Гр.София, 18.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1168/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. И. срещу Решение № 2405/15.12.2016 г. по в.гр.д.№ 4308/2016 г. на САС, ГК, 12 състав, в частта, в която е потвърдено решение на СГС, І ГО, 13 състав, по гр.д.№ 4399/2013 г. в отхвърлителната му част срещу ЗК [фирма], с която е отхвърлен предявеният от касатора иск за обезщетение на неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние след ПТП от 31 март 2008 г., изразяващо се в допълнително настъпило намаление на слуха на дясното ухо до размер на 20 000 лв. – разликата над 30 000 лв., за която е уважен искът от въззивната инстанция, до пълния предявен размер на 50 000 лв. В жалбата на ищеца се поддържа, че въззивното решение е неправилно в посочената потвърдително-отхвърлителна част по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му в обжалваната част и уважаване на иска за неимуществени вреди от допълнително настъпило усложнение – ексцес, довел до влошаване на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в двустранно намаляване на слуха, до пълния предявен размер със законната лихва от 28 март 2013 г. до окончателното плащане на застрахователното обезщетение по чл.226 ал.1 КЗ /отм./. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на правен въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.11 от Постановление на Пленума на ВС № 4/68 г. Значим за изхода на делото правен въпрос не е посочен от касатора.
В срока за отговор на жалбата по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация изразява становище, че същата не следва да бъде допусната до касационен контрол поради липса на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на конкретното дело.
Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд.
За да уважи частично предявения от жалбоподателя иск за вреди от допълнително влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в намаляване на слуха на дясното ухо, до размер на 30 000 лв. и съответно да отхвърли претенцията за разликата до 50 000 лв., въззивният съд е приел за установен ексцесът чрез отоневрологично изследване от 29.01.2014 г. Намалението на слуха на дясното ухо и причинната връзка с процесното ПТП са доказани чрез заключение на съдебно-медицинска експертиза. Според в.л. М. е възможно прогресиране на намалението на слуха на дясното ухо с оглед наслояване на възпалителни процеси и възрастови промени. Тази неблагоприятна прогноза за развитието на заболяването е отчетена при определяне размера на обезщетението наред с младата възраст на ищеца и безспорния социален, битов и професионален дискомфорт, който търпи и ще търпи в бъдеще от клиничните изяви на допълнителното заболяване за неопределен период от време. Обезщетението е присъдено от датата на констатиране на настъпилото намаление на слуха на дясното ухо – 29.01.2014 г.
Непосочването на правен въпрос от касатора, обуславящ правната воля на съда за частичното отхвърляне на иска за обезвреда само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се разглеждат сочените допълнителни селективни основания според т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ВКС. Допълнителните основания представляват изчерпателно изброени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационен контрол, а в случая то липсва.
Независимо от горното не е установено и твърдяното допълнително селективно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – въззивното решение не е постановено в отклонение от задължителната практика, цитирана от касатора – Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС. При определяне на размера на обезвредата са взети предвид обстоятелствата, обуславящи неимуществените вреди от намаление на зрението на дясното око, въведено като предмет на спора с исковата молба.
Датата, от която се дължи законната лихва върху обезщетението, е определена в съответствие с т.10 на Постановление № 4/30.10.1975 г. по гр.д.№ 6/75 г. на Пленума на ВС, съгласно която вземането за обезвреда за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването, от който се дължат и лихвите върху новото обезщетение.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява сочените основания за достъп до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ ТО, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОНН ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2405/15.12.2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, постановено по гр.д.№ 4308/2016 г. по описа на същия съд, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: