1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр. София, 22.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 2754/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, гражданска колегия, за се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл.280 ГПК в редакция до изменението ДВ бр.86/2017г.
Подадена е касационна жалба вх.№ от 4834 от 22.05.2017г. от Министъра на земеделието и храните срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 163 от 18.04.2017г. по гр.д.№ 221/2017г.
Касационната жалба е подадена в срок , от надлежна и заинтересована страна , отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението ДВ бр.86/2017г., поради което е процесуално допустима .
Ответницата С. В. П. е подала писмен отговор, в който изразява становище , че не са налице законните предпоставки за допускане на касационното обжалване. Изложени са доводи, че първият от поставените въпроси не е от значение за делото, защото не е изведен от решаващите изводи на съда, а посочената практика на ВКС по останалите два въпроса не е приложима за разглеждания случай.
С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил решението на Пазарджишкия районен съд № 45 от 19.01.2017 г. по гр. д. № 799 /2016г., с което е уважен предявеният от С. В. П. положителен установителен иск за собственост на нива с площ от 2469 кв.м., записана като имот №001390 по КВС в землището на [населено място] , местността „123“ .
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че имотът е принадлежал на дядото на ищцата , включен е в регулация през 1934г. и за него са отредени два парцела, които през 1968г. са изключени от регулация като единият е бил застроен с жилищна сграда на бащата на ищцата, а другият парцел – предмет на спора от 2490 кв.м. – със стара жилищна сграда на дядото и бабата на ищцата. Няма данни по делото собствениците на имотите да са били член-кооператори, нито имотите да са били включвани в ТКЗС или собствеността да е отнемана. Правните изводи на съда са, че земеделската реституция обхваща земеделските земи по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ , по отношение на които е било извършено одържавяване, респ. обобществяване по някоя от реституционните хипотези на чл. 10, ал. 1-ал. 14 ЗСПЗЗ: включени са в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации; били са отчуждени по чл. 12, ал. 2 ЗСГ(отм.); отстъпени са безвъзмездно на ТКЗС или на държавата; били са отнети неправомерно по друг начин; стопанисвани са като дворно място от ТКЗС, ДЗС; отчуждени са по реда на ЗТПС или са отнети по някой от изброените в чл. 10, ал. 14 ЗСПЗЗ нормативни актове. Ако собствеността не е била отнемана или ограничавана, земеделската земя не подлежи на реституция. При липса на данни по делото за отнемане на собствеността на процесния имот на посочените основания, съдът е направил решаващ извод, че предявеният иск е основателен – ищцата е доказала правото си на собственост на твърдяното основание – придобивна давност, тъй като имотът е владян от 1934 година първоначално от дядо й и баба й, впоследствие от бащата на ищцата, който единствен е упражнявал фактическата власт върху имота , а след смъртта му и от самата ищца , която е единствен наследник на родителите си и на починалите си брат и сестра. Владението е продължително и непрекъснато , свидетелите установяват ,че не е имало каквито и да било спорове за правата върху имота, както и че ищцата е продължила владението на своите наследодатели.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят следните правни въпроси: 1. придобива ли държавата право на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ и чл. 45в ППЗСПЗЗ върху имотите, застроени земеделски земи, незаявени за възстановяване в сроковете по реституционните закони и не предадени на общините и придобивен способ за държавата ли е чл. 45в ППЗСПЗЗ за имотите- земеделски земи с неустановен собственик. 2. дали следва собствеността върху имоти, които са изключени от регулация , но не са включени в кооперативно стопанство, не са одържавени на валидно законово основание , не са отнемани фактически и не е прекъсвано владението им в реални граници, да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ. 3. дали изключването на земеделска земя от регулацията на населеното място чрез акт на държавата през периода на колективизация се счита за предпоставка за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ .
По всички тези въпроси има практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която се споделя от настоящия състав.
С решение по гр.д.№ 430/2010г. на ВКС, І г.о. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос дали предвиденият в чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ режим за възстановяване на собствеността следва да се прилага и по отношение на земеделски земи, които не са били обобществени, съответно не са били реално включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други селскостопански организации. Даденото от касационната инстанция разрешение на този правен въпрос е, че не всички земеделски земи, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост на земеделските земи. Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван – например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ /отм./, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината не намира опора в закона.
С решение по гр.д.№1432/2009г. на ВКС, І г.о. е прието, че разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на дворно място, изключено от регулационния план на населеното място, за което липсват данни да е включено в ТКЗС или фактически да е отнето, след надлежно обезщетяване на собственика. Изключването на имотите от регулация би довело до отнемане на собствеността само при изпълнение на предпоставките на ПМС 216 /1961г. за обезщетяване на собствениците и преценка за наличието или липсата на други имоти, достатъчни за жилищните и стопански нужди на собствениците и на членовете на семействата им. Аналогично е и разрешението в решение по гр.д.№ 3303/2009г. на ВКС, І г.о.
По настоящото дело няма данни имотът да е отнеман на някое от основанията , посочени в чл. 10 ЗСПЗЗ, поради което изводът на въззивния съд, че собствеността е запазена и не са приложими разпоредбите на ЗСПЗЗ както за възстановяване на собствеността, така и за придобиването й от общината по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ респ. чл. 45в ППЗСПЗЗ са в съответствие с посочената практика на ВКС. Цитираните от касатора решения на ВКС не са в противоречие с тази съдебна практика. В решение по гр.д.№ 646/2009г. на ВКС е прието, че ищците са се легитимирали за собственици с решение на поземлената комисия, и затова съдът не се е произнасял по въпроса кои имоти подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Решение № 296 по гр.д.№ 320/2011г. дава отговор на въпроса за кой период на владение се отнася забраната на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и дали нормата дерогира института на придобивната давност по отношение на земеделски имоти, които се владеят от трети лица в продължение на повече от 10 години от възстановяването на собствеността на бившите им собственици, който няма връзка с поставения и разгледан от въззивния съд правен въпрос дали подлежат на възстановяване неотнети земеделски земи.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК в редакция до изменението ДВ бр. 86 /2017г., поради което касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата следва да се присъдят разноски за касационното производство по изготвения списък по чл. 80 ГПК в размер на 300 лв., представляващи платено възнаграждение на адв.Б. Т. от АК П. за защита пред ВКС.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на на Пазарджишкия окръжен съд № 163 от 18.04.2017г. по гр.д.№ 221/2017г.
Осъжда държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите да заплати на С. В. П. сумата 300 лв. /триста лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжлаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: