1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр.София, 31.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3388/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Е. П. и П. Й. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2485 от 28.12.2016 г. по гр.д.№ 2975/ 2016 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1510 от 29.06.2017 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 4010/ 2012 г. По този начин по исковете, предявени от Б. Н. Б. против касаторите, е обявен за недействителен по отношение на ищеца договорът, сключен с нотариален акт № ***, т.*, рег.№ ***, н.д.№ 008/ 2011 г. на нотариус рег. № ***, с който Р. Е. П. дарява на П. Й. С. ? идеална част от недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот № 22, за който е отреден У. **-** от кв.** по плана на [населено място], м.”Х.”, заедно с построената в мястото масивна едноетажна къща; след което е обявен за окончателен предварителния договор от 20.01.2011 г., сключен между Р. Е. П., като продавач, и Б. Н. Б., като купувач, за покупко-продажба на същия имот за цена 42 000 лв, при условие че цената бъде платена от купувача на продавача в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Въззивното решение е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответниците: [фирма], [населено място].
Касаторите претендират допускане на обжалвания от тях акт до касационен контрол по процесуалноправните въпроси „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него, и то съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост)?” и „Съдът трябва ли да изхожда само от съдържащите се в тях сведения каквито са, без да им приписва съдържание, каквото те нямат?”. Считат, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна Б. Н. Б. оспорва жалбата. Според него поставените въпроси не обуславят обжалваното решение, защото самите касатори не са посочили нито едно конкретно нарушение извършено от въззивния съд в процеса на доказване и обсъждане на доказателствата. Те не са изложили твърдения кое доказателство съдът не обсъдил поотделно или в съвкупност с останалите и какво несъществуващо съдържание му е приписал. Не са оспорили нито в отговора срещу исковата молба, нито във въззивната жалба, представените и приети писмени доказателства. Според ищеца под формата на въпроси касаторите излагат единствено твърдения за процесуални нарушения на инстанцията по същество, които не дават основание за достъп до касационен контрол.
Третото лице – помагач [фирма] не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
За да уважи иска за обявяване на недействителността на дарението, извършено между двамата касатори, въззивният съд приел за установено, че ищецът е собственик по наследство на ? идеална част от процесния недвижим имот, а ответникът П. придобил другата ? идеална част въз основа на договор за издръжка и гледане. На 04.01.2011 г. този ответник предложил на ищеца (с нотариална покана) да изкупи собствената му ? идеална част от имота при цена 42 000 лв. От своя страна Б. Б. изпратил нотариална покана до Р. П., че приема предложението. Тази покана е връчена на адресата на 20.01.2011 г. На 21.01.2011 г. П. уведомил Б., че се отказва от продажбата, а на 02.02.2011 г. дарил своята ? идеална част от имота на ответника С.. От правна страна съдът посочил, че поканата на ответника П. от 04.01.2011 г. съдържа предложение за сключване на договор за продажба на вещ при определена цена. Поканата на ищеца Б., връчена на 20.01.2011 г., съдържа приемане на отправеното предложение. С достигането на поканата на ищеца у ответника е сключен договор между отсъстващи, съгласно чл.14 ал.1 ЗЗД. Този договор е предварителен, за продажба на вещта и е действителен, защото съдържа уговорки относно съществените елементи на желания окончателен договор. След сключването му той не може да бъде отменен едностранно от която и да е от страните по него, поради което волеизявлението на ответника П., че се отказва от продажбата, няма друго правно значение освен като неизпълнение на договора. Този отказ поражда правото да се иска обявяване на договора за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД, следователно ищецът Б. се явява кредитор на ответника П. по непарично вземане. Дарението от 02.02.2011 г. уврежда ищеца, защото препятства възможността за обявяване на предварителния договор от 20.01.2011 г. за окончателен, доколкото с дарението продавачът се лишава от собствеността върху обекта на продажбата. Съдът обсъдил, но не намерил за основателен довода на ответниците, че дарението от 02.02.2011 г. не уврежда ищеца. Посочил, че всяко безвъзмездно разпоредително действие намалява имуществото на длъжника и е по дефиниция увреждащо, а в конкретния случай няма значение дали длъжникът има друго имущество, защото вземането е именно за прехвърляне на собствеността върху отчуждената вещ и разпореждането с нея осуетява изпълнението му. Длъжникът е знаел за увреждането, останалите му подбуди и вътрешни преживявания за извършване на дарението са ирелевантни, а знанието на третото лице (ответника С.) е ирелевантно, доколкото разпореждането е безвъзмездно.
При тези дадени от въззивния съд правни разрешения, поставените в изложението на жалбоподателите правни въпроси не са обуславящи. Съдът не е посочил, че за него не съществува задължение да обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност. Той е съобразил установената съдебна практика, според която при решаване на отнесения до него правен спор е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и да посочи от кои от тях установява правнорелевантните факти, като вземе предвид и доводите на страните по съдържанието на доказателствата и направените от тях оспорвания. Въззивната инстанция, когато не се касае до нищожност или недопустимост на обжалваното пред нея решение или до приложение на императивни материалноправни разпоредби, е ограничена в произнасянето си от посоченото в жалбата. Когато във въззивната жалба са направени доводи за липса на доказателства относно правопораждащите фактически твърдения на ищеца, но не са оспорени представените доказателства и направените от първата инстанция фактически установявания, по тези въпроси въззивният съд може да препрати към първоинстанционния акт по реда на чл.272 ГПК, като отговори на доводите във въззивната жалба.
По тези съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2485 от 28.12.2016 г. по гр.д.№ 2975/ 2016 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1510 от 29.06.2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: