ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 428
София, 15.05.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4387 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К.К. като процесуален представител на [фирма] Б. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 18.VІІ.2017г. по гр.д. № 882/2017г.
Ответницата по жалбата Р. С. И. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат М.Т. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена и в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобръзи следното:
С атакуваното решение БОС е потвърдил решението на БРС от 10.ІV.2017г. по гр.д. № 8096/2016г., с което са уважени предявените от Р. И. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „продавач билети /павилион/” поради съкращение в щата и закриване на част от предприятието е незаконно. Длъжността е била част от структурното звено „Транспортна къща“, което е продължило да съществува и след съкращаването на всичките 9 щатни бройки за нея, с оглед на което уволнението е по чл.328 ал.1 т.2 – в хипотезата съкращаване в щата на всичките бройки за съответната длъжност. В звеното са останали 10 щатни бройки за „продавач билети“. Тъй като длъжностна характеристика за тази длъжност по делото не е представена и с оглед недопустимостта вещо лице да преценява дали длъжностите са сходни или не, каквато преценка е само в правомощията на съда, от показанията на свидетелите е прието за установено, че разликата между двете длъжности се изразява в това, че продавач билети следва да може да работи с програмен продукт за издаване на електронни карти, за което било проведено обучение, а продавач билети павилион издавал абонаментни хартиени карти, на които слагал печат на автобусната линия и дата за валидност, като и за двете длъжности се изисква средно образование. В тежест на ответника е било да установи, че не е следвало да извършва подбор, тъй като длъжностите не са сходни и идентични. Преценката е конкретна и следва да се направи въз основа на същностните характеристики на отделните видове работа – естеството и характерът на длъжностните задължения, като изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието, нито от механичното сравнение на трудовите функции, сходствата може да се установяват с всички доказателствени средства, в т.ч. с показания на свидетели. Дори да се сподели тезата на ответника, че двете длъжности не са сходни и идентични, уволнението е незаконно поради неизвършен подбор при поето задължение за това от дружеството с чл.86 К., възражение в каквато насока ищцата е заявила своевременно. При осъществяването на подбор следва да бъдат включени и трудоустроени работници /каквато е ищцата/, като закрилата по чл.333 ал.1 т.2 КТ се прилага след подбора, като е безпредметно обсъждането на въпроса дали предложената на ищцата друга работа е била подходяща за нея.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /решение по гр.д. № 1609/2014г. ІV ГО, по гр.д. № 2885/2016г. ІV ГО и по гр.д. № 1332/2015г. ІV ГО/, според която съдът е длъжен да даде свое разрешение на спорния предмет, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и формира самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора. В случая съдът не се бил спрял на дефинираните във въззивната му жалба оплаквания за несъответствие между приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка и обективните факти по делото. Въззивното решение не съдържало ясно и безпротиворечиво изложение на приетата за установена фактическа обстановка, базиращо се на задълбочен анализ на събраните доказателства, и не били развити убедителни и безпротиворечиви съображения по доводите и възраженията във въззивната жалба.
ВКС на РБ намира, че така поставеният въпрос не е основание за допускане на касационно обжалване. На първо място, въпросът е бланкетен, тъй като с него не е конкретизирано кои от дефинираните във въззивната жалба оплаквания /и доказателства/ не са подложени на преценка от въззивния съд. С оглед на това за съда, а и за насрещната страна, е невъзможна преценката за значението на въпроса за изхода на делото. От друга страна, въззивният съд се е произнесъл във връзка с оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд пренебрегнал факта, че били съкратени всичките 9 щатни бройки за процесната длъжност, че съдът се заблудил за съпоставимостта на трудовите функции на процесната и на длъжността „продавач билети“ с оглед показанията на единия от двамата разпитани свидетели и заключението на вещото лице, че освен квалификацията, и ангажиментите, отговорността и натовареността на продавач билети били твърде неподходящи за лица с намалена трудоспособност, пренебрегнат бил фактът, че ответникът предложил на ищцата друга длъжност /кондуктор/, но тя отказала, игнорирано от първоинстанционния съд, че работодателят действал при условията на ексцес в основанията за прекратяване на трудовия договор с оглед, че са съществували както предпоставките по чл.330 ал.2 т.5, така и тези по чл.328 ал.1 т.2 КТ, и дружеството изпълнило изискванията на чл.333 КТ, въпреки че по чл.330 ал.2 т.5 КТ не бил длъжен да го стори. Освен че е извършена преценка по оплакванията на касатора във въззивната му жалба /тези във връзка с чл.330 ал.2 т.5 КТ са и безпредметни, тъй като уволнението не е извършено на това основание/, в атакуваното решение са изложени мотиви за приетите за установени обстоятелства, съображения за допустимите доказателствени средства и е направен анализ на събраните доказателства, което е в съответствие със сочената практика.
По изложените съображения се налага извод, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 ГПК /в редакцията преди последното изменение през 2017г./ предпоставки, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 1640лв. направени разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.09.2017г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, № ІІ-43/18.07.2017г. по в.гр.д. № 882/2017г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Р. С. И. от [населено място] 1640лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: