1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
гр.София, 15.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 827/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П. (Ю.) л.” – клон България, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6647 от 03.10.2017 г. по гр.д.№ 7226/ 2017 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 51190/ 2016 г. и по този начин по предявените от А. Д. И. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ е отменено уволнението, извършено със заповед № 151/ 04.07.2016 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър техническа поддръжка” и ответникът е осъден да му заплати 9 701,54 лв обезщетение за оставане без работа със законната лихва върху тази сума от 09.12.2016 г. до окончателното й изплащане.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът „П. (Ю.) л.” – клон България повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол въпроси, които касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: материалноправен въпрос дали устното уведомяване на работника от страна на работодателя за предстоящото му уволнение има значението на запитване ползва ли се работникът от закрила по чл.333 ал.3 КТ и ако в същата хипотеза работникът не уведоми работодателя за наличието на закрила, незаконно ли се явява извършеното уволнение; и процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да допусне събиране на доказателства за факти, които ответникът е изложил в отговора срещу исковата молба, но за които първата инстанция не е разпределила или е разпределила погрешно доказателствената тежест. Според касатора в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна А. И. е депозирала отговор срещу касационната жалба. Съдържащите с в този отговор доводи обаче не кореспондират нито с установеното по делото, нито с извършените процесуални действия от съда по същество, нито с поставените от касатора правни въпроси, поради което съдът не го взема предвид.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че ищецът е работил по трудов договор в ответното „П. (Ю.) л.” – клон България, като от 01.06.2015 г. е заемал длъжността „мениджър техническа поддръжка”. На 07.03.2016 г. в предприятието на работодателя била учредена секция на синдиката КТ „Подкрепа”, чиито член бил и ищецът. На 12.04.2016 било проведено общо събрание на секцията, на което А. И. бил избран за член на ръководството й – секретар. На 09.06.2016 г. пълномощник на представителя на работодателя взел решение за прекратяване на проект (звено) В. на „П. (Ю.) л.” – клон България. На 20.06.2016 г. представител на работодателя връчил на работника предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – закриване на част от предприятието поради прекратяване на проект В.. Със заповед от 04.07.2016 г. работодателят прекратил трудовия договор между него и работника, считано от 11.07.2016 г. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че уволнението е незаконно, тъй като при извършването му ищецът се е ползвал от закрила по чл.333 ал.3 КТ, която не е преодоляна, а това е абсолютно основание за отмяна на уволнението, без спора да се разглежда по същество. Същият е бил член на синдикално ръководство по смисъла на пар.1 т.6 ДР КТ и за да бъде законно прекратяването на трудовото му правоотношение, преди извършване на уволнителното волеизявление работодателят е следвало да вземе съгласие от компетентния синдикален орган. Страните не спорят, че такова съгласие дори не е искано, а по доводите на работодателя, че работникът не го е уведомил за наличието на закрила, съдът посочил, че работодателят не е търсил такава информация. Закрилата по чл.333 ал.3 КТ има обективен характер и отпада само тогава, когато по запитване на работодателя дали е член на синдикално ръководство, работникът затаи истината. Когато работодателят не е отправил запитване, закрилата има действие и извършеното без да бъде преодоляна уволнение е незаконно. Въззивният съд отказал да събере пред себе си гласни доказателства за твърденията на работодателя, че синдикалната секция е учредена при злоупотреба с право, като посочил, че за тези доказателствени искания е настъпила преклузия по чл.266 ГПК.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос е обуславящ, но е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В соченото от касатора решение по гр.д.№ 5417/ 2013 г., ІV г.о., ВКС, е даден отговор на други въпроси: кой е релевантният момент за приложението на чл.333 ал.3 КТ; следва ли работодателят при отправено искане към работника, относно уведомлението дали последният ползва закрила по чл.333 ал.3 КТ, да му бъде указано, че при промяна на обстоятелствата посочени в декларацията трябва да уведоми работодателят за това; липсата на отговор по искане за закрила на чл.333 КТ укриване ли е на обстоятелства и при тези обстоятелства отпада ли закрилата по чл.333 ал.3 КТ; незнанието от страна на работодателя за закрила на уволненото лице по чл.333 ал.3 КТ, освобождава ли работодателя от задължението му по чл.333 ал.3 КТ и работникът ползва ли се от закрила в този случай. На въпроса може ли да се приравни на запитване предварителен разговор с работника, в хода на който работодателят го е уведомил за предстоящото уволнение, а работникът не му е съобщил обстоятелствата, въз основа на които се ползва от закрила, в решението по гр.д.№ 5417/ 2013 г., ІV г.о. не е даван отговор. Така че този въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, напротив, дадените от съда по същество разрешения съответстват на тълкуването, направено в горепосоченото решение на ВКС. Това тълкуване е в смисъл, че ако незнанието на работодателя за наличие на обстоятелства, обуславящи закрила по чл.333 ал.3 КТ, е резултат на липса на отправено питане до работника или служителя за наличието им, то тогава работникът се ползва от закрилата. Уведомяването на работника за предстоящото му уволнение е съобщение, а не въпрос и не може да се приравни на запитване ползва ли се същият от закрила при уволнение.
Процесуалноправният въпрос не е обуславящ. Въззивният съд е отхвърлил доказателствените искания за установяване пред него на факта на злоупотреба с права от страна на работника не защото първата инстанция е разпределила правилно доказателствената тежест, а защото искането за събиране на доказателства е направено след подаване на въззивната жалба без да са посочени извиняващи бездействието на въззивника причини (чл.266 ал.2 т.1 вр. чл.260 т.6 ГПК). По необуславящ правен въпрос касационният контрол не може да бъде допуснат.
По изложените съображения не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване не следва да бъде уважено, а следва да бъде отхвърлено и искането на ответната в касационното производство страна за присъждане на разноски. Доказателства за извършени такива (разходи за процесуално представителство) са представени, но единственото действие по защита е депозирането на отговор срещу касационната жалба. Доводите в този отговор не кореспондират по никакъв начин на жалбата, поради което възмездяване на разноските за изготвянето му не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6647 от 03.10.2017 г. по гр.д.№ 7226/ 2017 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на А. Д. И. за присъждане на разноските по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: