ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 475
София, 28.05. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 4537 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Е. В. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на СГС от 28.VІІ.2017г. по в.гр.д. № 3275/2017г.
Ответницата по касационната жалба А. Н. Д. от София не е подала отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 28.VІІ.2017г. СГС по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на СРС от 25.І.2017г. по гр.д. № 50465/2016г. в частите, с които са уважени предявените от А. Д. срещу [фирма] искове по чл.344 ал.1 т.1 и по чл.221 ал.1 КТ за сумата 814.39лв.
За да постанови решението в частта по претенцията по чл.344 ал.1 т.1 КТ въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение за длъжността „обслужващ бюфет/лафка”. С молба- предизвестие ищцата е отправила волеизявление до ответника за прекратяване на правоотношението, считано от 11.VІІ.2016г., а при неуважаване на молбата – на основание чл.326 ал.1 КТ с 30 дневно предизвестие, считано от същата дата. Молбата е изпратена чрез куриерска фирма, уведомила ищцата, че пратката е отказана от получателя. За адрес на изпращача върху пратката е посочен[жк]бл.632 вх.А ап.26. На 12.VІІ.2016г. в 9.30 ч. ищцата е приета на лечение в Първа МБАЛ София и е изписана на 14.VІІ.2016г. С нот.покана, връчена на зам.управителя на ответното дружество на 01.VІІІ.2016г., ищцата уведомила работодателя си, че прекратява трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ, считано от датата на получаването на уведомлението. Като адрес за кореспонденция ищцата е посочила [улица] ет.1 адв.П.. Представен е констативен протокол за неявяването на Д. на работа от 01.VІІ. до 12.VІІ.2016г. Адм.секретар Г. направила безуспешен опит да се свърже с нея по телефона през всичките 8 работни дни и се установило, че тя събрала всичките си вещи от работното си място. Със заповед от 29.VІІ.2016г., връчена на 15.VІІІ.2016г. на адреса по нотариалната покана, на Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за неявяването й на работа през периода 01.VІІ. – 12.VІІ.2016г. С писмо от 12.VІІ.2016г. управителят на дружеството поискал даване на писмени или устни обяснения от ищцата на 18.VІІ.2016г., поканата за което е изпратена на адреса в[жк]. От уведомително писмо на куриерската фирма е видно, че на 13.VІІ.2016г. адресатът отказал получаването на пратката. Според св.Г. – административен секретар при ответника ищцата не отговаряла на обажданията по телефона и свидетелката й написала СМС с покана за явяване на 18.VІІ.2016г. за даване на обяснение.
Прието е, че уволнението е незаконно. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът е счел, че ответникът не е провел пълно доказване за спазване на процедурата по изискване на обяснения. Той не е положил достатъчно усилия да покани ищцата да даде обяснения във връзка с отсъствието си от работа, тъй като не е изпратил писмо и на адреса, посочен в трудовия договор. Освен това тя, видно от представената медицинска експертиза, е била на лечение в болница на 13.VІІ.2016г., когато е направен опит за доставка на писмото с искане на обяснения, поради което не е установено да е получила, респективно отказала получаването на пратката. Медицинската експертиза е официален документ и има обвързваща формална доказателствена сила за съда за удостоверените в нея факти с правно значение. При това положение не може да се направи категоричен извод за дадена на ищцата реална възможност за даване на обяснения, респективно, че тя е осуетила възможността за спазване на процедурата по чл.193 ал.3 КТ. С оглед тези съображения уволнението следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без спорът да се разглежда по същество. Добавено е и че към момента на връчване на заповедта /15.VІІІ.2016г./, от който дисциплинарното наказание се счита наложено, трудовото правоотношение между страните вече е било прекратено с едностранното изявление на ищцата по чл.327 ал.1 т.2 КТ.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по три въпроса в противоречие с практиката на ВКС.
Първият поставен въпрос „следва ли да се приеме за редовна процедурата за поканване на работника за изслушване по чл.193 ал.1 КТ, когато поканата му е връчена на адрес, различен от посочения в трудовия договор и по начин, различен от писмо с обратна разписка на „Български пощи”, когато фактът на връчването, макар и при отказ, е безспорно установен с удостоверение /писмо/ от лицензирана куриерска фирма” е неотносим към извода на въззивния съд, че не е установено ищцата да е получила, респективно отказала да получи пратката – писмото с искане на обяснения, тъй като на 13.VІІ.2016г., на която е направен опит за доставка на писмото, тя е била на болнично лечение. Въпросът всъщност е фактически, а не правен, само каквито са основания за допускане на касационно обжалване, и по същество представлява твърдение за необоснованост на този извод в атакуваното решение, преценка за което касационният съд дължи, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането.
По същите съображения не са основание за допускане на касационно обжалване и останалите поставени в изложението въпроси.
Въпросът „следва ли да се приеме за редовна процедурата за поканване за даване на обяснения , когато поканата е връчена чрез кратко текстово съобщение СМС на личния телефонен номер на работника от прекия му ръководител и това обстоятелство е установено чрез разпит на свидетел” също е неотносим към изхода на делото, защото такъв решаващ извод в атакуваното решение не е формиран. Следва да се посочи в тази връзка и че неизвършването на преценка от съда за значението на показанията на свидетелката Г., че изпратила СМС с покана ищцата да се яви на 18.VІІ.2016г. на адреса на дружеството да даде обяснения за неявяването си на работа, не е релевирана като основание за допускане на касационно обжалване, което касационният съд не може да вземе предвид служебно с оглед диспозитивното начало и правото на защита на насрещната страна в гражданския процес.
И въпросът „следва ли да се приеме наличие на хипотезата по чл.193 ал.3 КТ, когато работникът е сменил адреса си по трудовия договор, без да уведоми работодателя, не може да бъде намерен на него и отказва да отговаря на телефонния си номер” не е от значение за спора, защото по него въззивният съд не се е произнасял с оглед приетото, че работодателят не е изпращал покана за обяснения на адреса по трудовия договор.
Като допълнителен аргумент към извода, че поставените от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора, следва да се посочи и сам по себе си решаващият извод в атакуваното решение за незаконност на уволнението, че към момента на връчването на уволнителния акт трудовото правоотношение вече е било прекратено с едностранното изявление на ищцата на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ. Произнасяне по въпрос, обусловил този извод, не е заявено като основание за допускане на касационно обжалване. А тъй като в касационната жалба в тази връзка не са заявени и основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, по силата на чл.290 ал.2 ГПК проверка по същество на извода от касационната инстанция не би могла да бъде извършена, при което дори касационно обжалване да бъде допуснато, това не би довело до различен резултат по делото.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ІІ-д ГО, № 5610 от 28.VІІ.2017г. по в.гр.д № 3275/2017г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: