2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
гр. София, 30.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1260 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Ч. против решение №191/19.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 489/2017 г. от състав на Апелативен съд – В..
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че направеното искане на основание чл.362, ал.2 ГПК за обезсилване на решение, с което на основание чл.19, ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот е неоснователно, отменил е първоинстанционното решение, като е постановено ново, с което е отхвърлено като неоснователно искането.
Съдът е приел, че по силата на влязлото в сила решение С. И. Ч. има вземане спрямо в размер на 77 000лв., което е следвало да бъде изпълнено изцяло в срок до 15.12.2016г., като при несрочното му или непълното му изпълнение за молителя възниква правото да иска обезсилване на решението по уважения против него иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Съдът е приел, че доколкото прихващането е предвиден от закона способ, заместващ изпълнението на задължението на прихващащия, като своевременно правото да се извърши прихващане възниква ex lege при наличието на уредения в закона фактически състав, не съществува пречка при осъществяване на този състав да се извърши материалноправно прихващане, вкл. и с оглед нормата на чл.105 от ЗЗД, на задължението на купувача по решението по иска с пр. осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД и задължението на продавача за разноски по същото решение. Прието е за осъществен фактическият състав, предвиден в нормата на чл.103 от ЗЗД, а именно налични две насрещни еднородни задължения и вземането на страната, която прихваща е изискуемо и ликвидно, т.е. установено с влязло в сила съдебно решение. Посочено е, че собствеността върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор, се прехвърля също от датата на влизане в сила на решението, а не от датата на изплащане на продажната цена, като предвидената в чл.362, ал.1, изр. последно от ГПК възможност за прихващане с платените от купувача задължения на ответника продавач към държавата не е единственото възможното прихващане, което купувачът може да извърши, а е едно от възможните, като не съществува пречка да се извърши материалноправно прихващане при наличието на посочения фактически състав. Съдът е приел в настоящия случай, че вземането по прихващането е ликвидно и прихващане може да бъде извършено с отправено изявление до насрещната страна, като след получаването му действието на прихващането е обратно, т.е. настъпващо от деня, в който е могло да бъде извършено или в случая това е датата 01.12.2016г. Прието е, че такова изявление е отправено на 15.12.2016г. и същото е получено от насрещната страна, съгласно признанията й в молбата от 20.12.2016г., инициирала производството по чл.362, ал.2 от ГПК, предвид което и прието, че е настъпило конститутивното действие на прихващането, като вземането на се е погасило за сумата от 9 544лв. към 01.12.2016г. и оставащата му дължима продажна цена възлиза на 67 456лв. Прието е, че сумата от 67 456лв. е била изпратена чрез експресни парични преводи на 14.12.2016г., адресирани до продавача на единствения посочения от него по делото адрес. Молителят е признал по делото факта, че чрез своя процесуален представител /получила телепоща на 15.12.2016г./ е уведомен за изпратените му парични преводи за сумата от 67 456лв., както и че е безспорно обстоятелството, че в рамките на срока от 20 дни, предвиден в цитираните Общи условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от [фирма], С. И. Ч. не е отишъл, за да изтегли сумите, изпратени му с пощенските записи. Съдът е приел, че в настоящия случай купувачът е изпратил с парични преводи в срок и в предвиденото в закона място за изпълнение цялата дължима от него след прихващането сума от 67 456лв., за което е уведомил С. И. Ч., като от последния се е изисквало само да изтегли сумите, изпратени с пощенски записи, което действие той неоправдано е отказал да извърши. Възражението на С. И. Ч. , че не би могъл да изтегли единия от записите, т.к. вместо лично име С. било посочено С. съдът е счел за неоснователно, т.к. е безспорен адресатът на записите, като подобни пречки не са въведени и в цитираните общи условия.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по два правни въпроса, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Първия правен въпрос, сочен от касатора е, следва ли да се счита за редовно уведомление за извършено материалноправно прихващане, когато то е отправено да лице, което има само пълномощия по процесуално представителство.
Видно от искането с правно основание чл.362, ал.2 ГПК, отправено от ищеца в това производство, същия не е оспорил получаването на уведомлението за извършеното прихващане, напротив, направил е признание на този факт, поради което и съдът не се е произнасял по възражение за редовността на получаването на уведомлението за извършеното материалноправно прихващане, а и не е бил длъжен от процесуалноправна гледна точка, доколкото това възражение не е въведено в предмета на делото процесуалните срокове за това. Следва да се отбележи, че подобно възражение не се съдържа и в становището на процесуалния представител на молителя в производството, постъпило на 15.02.2017 г., след постъпването на отговора на насрещната страна /лист 131 от първоинстанционното дело/, поради което съдът не е дължал произнасяне по този въпрос, не е формирал правни изводи по него, следователно същия правен въпрос не е относим към производството по чл.288 ГПК, доколкото за да е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, произнасянето по поставения правен въпрос /както и останалите, свързани с него/ следва да е обосновал изводите на съда относно основателността на предявения иск, т.е. да е налице произнасяне по него.
Втория правен въпрос е свързан с изпълнението на задължението с изпращането на пощенски записи за дължимата сума, в един от които е сгрешена една буква от личното име на кредитора, молител в производството, касатор в настоящото. Съдът е приел, че това обстоятелство не е било пречка за получаването на сумата по записа от страна на продавача по предварителния договор, като е и безспорно по делото, че същия не се е явил в пощенска служба за получаването на сумата. Въпросът би бил относим в случай, че това обстоятелство е възпрепятствувало продавача да получи сумата по записа и в този смисъл да се обсъжда от състава на въззивния съд точното изпълнение на задължението. Доколкото на първо място съдът от фактическа страна е приел, че това не е пречка за получаването на сумата, а от друга, доколкото продавача не спори, и не е спорил по делото, че този факт /безспорен по делото/ не му е създал пречки за получаването на сумата, то въпросът е неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба се дължат направените разноски, направено е такова искане, но по делото липсват сочените в отговора доказателства за направени разноски.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №191/19.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 489/2017 г. от състав на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.